Радвам се, че си спомняш за нас 
И аз често си спомням за теб и затова каква късметлийка съм, че попаднах на курсовете, защото тук наистина съм щастлива Колежа понякога наистина ме вбесява (администрацията е просто ужасна), но в сравнение с прекрасните професори и нестандартните часове (хаха миналия ден гледахме Southpark в един от часовете и се сетих за твоите курсове) много лесно успявам да пренебрегна недостатъците на институцията.
Не знам…имам чувството, че не е толкова колежа колкото хората, с които съм обградена тук. Просто чувствам, че мога някак си да общувам с тях. Не е въпроса, че приятелите ми тук имат същите интереси,а просто имат интереси. С един си говоря за политика, с друг за поезия или мода. Знам, че и в България най-вероятно бих могла да намеря такива хора, защото е пълно с интересни личности, но тук се получи много по-лесно.
А за града просто нямам думи!!!Обожавам просто да се мотаем по улиците или да си седим в coffeshops с книга в ръка или някой, с който да философстваш над смисъла на живота и всякакви глупости. Често със съквартирантката ми просто зяпаме през прозореца и казваме гласно всички въпроси, които ни идват наум без да търсим отговори Често мисля за бъдещето си, за това дали ще имам пари да издържам семейството си или не, но пък и с лекота се унасям в “безсмислени” разсъждения. Няма кой да те съди. Всеки е объркан колкото теб и всеки търси щастието. И така си ми минават дните тук. Има и много смях…Хаха доста се унесох в подробност
