В математиката може би няма много за делене като в хуманитарните науки, където има лагери И освен тематиката на изследванията има значение (дори преди всичко) подходът. Някои подходи се смятат за солидни, но залязващи, други са модерни и обещаващи. И както може да се предположи, голяма част от старото поколение учени се подписват под първия тип. Те са нещо като Стария Чичо, когото всички уважават и слагат на почетно място на семейните сбирки, но никой не приема съветите му за живота. Малко преувеличавам за целите на примера, но е така… Едно е да му се възхищаваш и дори да се учиш от него, друго е да следваш и възприемеш неговия подход и което ще се отрази на твоята привлекателност на пазара на труда.

Иначе среща веднъж на две седмици е напълно ок, ако получаваш качествен feedback, но има научни ръководители, които даже не четат каквото са им дали техните докторанти, макар да одобряват всичко. Има и обратното, такива като чичото, които не допускат разни “нови моди” и ако ти си младотурк няма да се спогодите. Има всякакви.

За undergraduate хавата е по-друга, но и в този случай не става да отвориш класацията на US News & World Report и според нейното подреждане да си избираш къде да кандидатстваш.

Наздраве

За специалностите също подкрепям – в моята наука е много силно подчертано разделението – MIT правят алгебра, Harvard – теория на числата, Станфорд – топология и прочее… друг е въпроса доколко преди да почнеш да работиш по graduate програма можеш да си сигурен, че искаш да се занимаваш точно с еди какво си. В хуманитарните специалности и науките може би трябва по-от рано да се избере. В математиката и компютърджийските истории обикновено минава година-две в grad school преди съвсем да се ориентираш.

Най-големите имена не са най-добрите научни ръководители именно по тая причина с пътуванията. Някои хора работят с тях само заради “марката”, но тая марка не може да те закара много далече, ако нямаш добри публикации. От друга страна, моя ръководител съм го виждал средно веднъж на две седмици тия четири години, но смятам че ми е дал повече отколкото други, които постоянно висят на главата на студентите си. Въпрос и на подход- някои студенти имат нужда от повече структура и по-стабилен режим, други (като мен, уви) имат навика да работят като луди два месеца и после да изпаднат в едномесечна летаргия. С ръководител-фашист това няма как да се получи

Мисля обаче че блога на Лид е предимно за ученици, които кандидатстват в колеж.