Veselina Hristova

Biography

“I decided to transfer to a four-year institution because I consider myself a life-long learner and I believe that in order to work for the good of the community, I need to constantly increase my knowledge of the world around me.”

Program: 2009 Undergraduate Transfer Scholarship Recipient

Resides: Coronado, CA

Hometown: Dimitrovgrad, Bulgaria

Age: 21

How do you plan to earn your living? Some skills will be in demand, while others … Think!

A simple essay on Robert Reich’s ideas about the future of work. I have copied it from here.

Reich (Robert Reich) was the nation’s 22nd Secretary of Labor and is a professor at the University of California at Berkeley. His latest book is “Supercapitalism.” This is his personal journal. If you are interested in his books, I might lend you one or two of them

Reich uses the term of “symbolic analysts” to describe what he feels one
of the three main job classifications of the future will be. The symbolic
analysts will be someone who is a problem identifier, a problem solver, or an
innovator who can visualize new uses of existing technologies. This class of
workers includes scientists, engineers, and other scientific or technical
specialties as well as marketers, investors, some types of lawyers, developers
and a wide variety of consultants.

The symbolic analysts will have a high level of education, both in the
classroom and on the job experience.

Reich believes that this new, actually redefined, class of workers will
be the best bet for job growth and success into the next century. Opportunities
for job growth will remain rather high. This is a result of two factors, a
slowing growth in population and the future retirement of the baby boomer
generation (Reich, 203). It is not the number of jobs in the future that is the
problem, its the quality of those jobs. On the whole, Reich identifies two
trends in job quality. The number of mundane, manufacturing jobs will decrease
as well as the number of in-person service jobs e.g. bank tellers, but growth in
the number of symbolic analytical positions.

The loss of repetitive manufacturing is primarily a cost saving plan of
American corporations. Corporations seeking to lower their costs of labor move
their large, low-skilled manufacturing to points all over the globe in attempt
to find the lowest wages. Replacement of some in-person services is attributed
to technological change. Examples of this cutting of numbers can be seen in the
blossoming of automated teller machines, unmanned self service gas stations, and
home shopping capabilities.

The symbolic analyst, however, contains a commodity that is both
valuable and irreplaceable. This is the human thinking and problem solving
abilities that is becoming ever more important in international business.
Specialized groups of problem identifiers and solvers will sprout all over the
globe, selling their services to a wide variety of customers. This growth might
not seem beneficial for America in the traditional sense, as analysts will work
for foreign companies just as easily as American ones, but the intangible gains
of knowledge and experience stay within our country. People cannot be shipped
and marketed as easily as a new VCR.

The interesting point of Reichs theory for the future is that it offers
no easily visible solutions of raising the standard of living for those who
reside in the United States. In fact, I believe his symbolic analyst will only
enlarge the growing income inequality between the rich and poor. Unless you
are benefited by a high education and superior thinking abilities, your
potential to earn good money in the future is dark indeed. With fewer low skill
jobs around, those who are not prepared will be scrapping to find enough work to
get by. Meanwhile, the symbolic analyst, with respect to their abilities, could
be raking in the dough.

Reich suggests that the United States is in the best position to capture
the growth of the symbolic analyst, allowing for the coming boom. The U.S. has
the best university system on the globe. While most elementary education is
still backward, there are also some schools which prepare young minds for their
futures as analysts. The U.S. also has an advantage over developing countries
in that the analyst has been here already for some time. There are specific
zones of learning and innovation already present in our country that will take
years to develop elsewhere. This gives the United States a jump-start heading
into the next century.

Rumen is a volunteer with the Turkish project Youth Caravan. Here is his first article about his Turkish adventure:

Why I cry, when Turkey smiles at me

It was early in the morning, when we packed our things, and on the youth bus, we prepare to leave for Istanbul.

I was sitting next to a Turkish volunteer girl, Selin. Because it was very early in the morning, around 4-5 A.M. all of us, were tired and wanted to sleep.

After some attempts to move into the right direction to sleep, she offered her help, to make it more comfortable for both of us, to put my head on her shoulder, so I can sleep better. Then I looked at her, and gritted my teeth, because I was starting to feel how the tears are coming to my eyes.

This girl, whom I have known for not a long time, made everything for me, during the trip, to make sure, I sleep comfortably and every time I wake up, she ask me-“Do you feel comfortable, is that ok”

I had a difficult time to answer her, because I was going to burst out in tears, and say a big “Yes!”

Why is my reaction so? What is the big deal, of a polite girl, to show some manners and to make sure, I am comfortable.

It has to do, with the fact, that I am from Bulgaria and she is from Turkey.

Some of you, will say, “So what?” “Big deal”

But go to some of the Bulgarians blogs, especially when elections are coming, and read some of the posts there.

You’ll read about the fears of people, that the Turkish party, will take control, that Turkish people are taking over Bulgaria. New organization have been established, like Attack, that promote “ clean” Bulgaria and that the Bulgarian society has to kick out all Turkish influence from Parliament.

With this mindset, of those people, who will see me, as a person, speaking with the enemy, how can I explain to the Turkish Volunteer Selin, that I should not like her, because in my country, they will see her as an enemy. How can I explain this to my dear coordinator, who is taking such good care of me that I can’t accept his help, because of the wrong mind set of my country.

How can I open my heart for Turkish friendship when in my country some people will call me a traitor. How I will explain to them, that when I return to my country, I want to tell everyone about Turkish hospitality, how good they have treated me, to tell about different Turkish volunteers, to remember their names, their friends’ names. How can I explain all this, without some people looking at me in a strange way and asking me “So, are you going to vote for DPS (the Turkish party in Bulgaria) then”

I was thinking of these things when I was going to sleep, shoulder to shoulder, head to head, with Selin. And that made me sad, really sad. Her hospitality and kindness, was too much to expect from somebody. She broke my expectation, of a friend, of somebody who can take care. Who am I to her? Just a volunteer from Bulgaria, or a dear friend?

My eyes were wet, and I tried to stay quiet in the bus, but my heart was screaming with confusion and anger, and all these stereotypes that don’t let people fully relax and embrace the diversity and other cultures. Because of the past, because of the present, between Bulgaria and Turkey.

When I went to a baklava shop, and started looking at the sweets they have, a man came with some samples and lemonade and offered me some, without asking whether I was going to buy something or not. I took some baklava and drank lemonade, looking confused, where is the catch. There is always a catch. It can’t be for free. There must be something I have to pay. I am not used to free things.
The man was speaking little English, so he asked me where I came from, and what I was doing in Turkey. All the time he was very polite and smiled.

How can I explain to him, that I can’t take his hospitality? That because of our nationality he has to stay away from me, as some people will say to me.

I was overcome by warm emotions, of this hospitality. But it was too much to take. I have never been so spoiled by attention and affection, by people who have known me for 2 or 3 minutes and they already wants to be my friends.

I want to say big thanks to Selin, my coordinator Gurkan and many, many other volunteers and people I met, that they support me and give there friendship and make me cry, every time they smile.

Now you know, why I cry, when Turks smile at me.

Hope that the tears will go away and I can give them, as much as possible, of my friendship, because they disserve it.

The trip to Istanbul was wonderful, thanks to the ultimate help of Selin, and my eyes in the end were so red, but hopefully nobody noticed. A big thank you…THANK YOU!!!

Their website

Their blog

This week we are starting serious work on college application essays. It will take time and effort to explore yourself first, and most of you should have finished by the end of July.

We’ll be talking in class, but you might as well read some of the text I have posted in this blog – in categories and under tags “essays”, “application essays”, etc.

A good starting point.

I’ll expect you to write a lot on these broad topics.

Anyone interested in joining the club at the Youth Center?

Долният текст е коментар на Ели (българка, която живее в САЩ и преподава в университет) в блога на Никола ( математик, току що получил степен Доктор от Станфорд, учил в MIT преди това)

PS. Аз лично не виждам особена полза от съществуването на Харвард. Ако утре се приеме решение да бъде разпуснат (хе хе) никой няма да изгуби нищо. Разбира се, библиотеката не бива да изчезва, но контактът с големи учени го има дори повече другаде. А и да ти кажа право, не знам как е в точните науки, но в хуманитарните не е най-великото нещо на света. Има други университети, които са много по-добри и по-вълнуващи средища на мисълта от него. Как се получава това: там има ешалон от признати учени, които обаче са преминали цвета на продуктивността си и са привлечени заради изградената си вече слава. А за да са вече безспорно доказани, те са в момент, когато гледната им точка и изследванията вече не са cutting edge. Те са ерудирани светила, които са намерили ядката на знанието си и малко се развиват в нови посоки и малко вдъхновяват нови хора и приемат техните нови, различни идеи. От друга страна има млади учени, които са много добри, нo знаят, че няма да получат tenure на място. Oтиват там, за да се възползват от няколкото харвардски години в сивито си и чрез този коз междувременно да търсят реализация другаде. Няма система на менторинг и култивиране на тези нови учени, защото целта е за tenure да поканят утвърдени отдругаде, отново, доказали се и вече не рискуващи нищо в проправянето на нови пътеки. И ниско заплатени adjuncts, които никой не бръсне за нищо. Харвард просто се е превърнал в машина за самовъзпроизводство.

Въпросът за Харвард ми беше че не можем да го даваме като пример как работи американската образователна система, него и някои други престижни частни университети, в смисъла на финансирането си и моделa. Средното образование също. Моето дете например е привилегировано заради възможността да посещава едно от супер-ултра-мега-престижните частни училища от голямото добрутро и аз съм влюбена в това училище, то наистина е страхотно и не само като една марка, но то не е американското средно образование. Което се финансира малко от щатския и федералния бюджет, но основно от общината и съответно ако тя е бедна откъм данъчни приходи, училищата са нещастни дрипльовци. http://razmisli.wordpress.com/2008/01/28/darjavni-uchilishta/ Трудно е да очакваме евентуално завършилите там да се доказват със собствени усилия и талант. Всичко това казвам във връзка с темата за финансиране на образованието.

И въпреки това според PISA и други международни сравнителни проучвания американските ученици се представят доста по-добре от българските…

Радвам се, че си спомняш за нас И аз често си спомням за теб и затова каква късметлийка съм, че попаднах на курсовете, защото тук наистина съм щастлива Колежа понякога наистина ме вбесява (администрацията е просто ужасна), но в сравнение с прекрасните професори и нестандартните часове (хаха миналия ден гледахме Southpark в един от часовете и се сетих за твоите курсове) много лесно успявам да пренебрегна недостатъците на институцията.

Не знам…имам чувството, че не е толкова колежа колкото хората, с които съм обградена тук. Просто чувствам, че мога някак си да общувам с тях. Не е въпроса, че приятелите ми тук имат същите интереси,а просто имат интереси. С един си говоря за политика, с друг за поезия или мода. Знам, че и в България най-вероятно бих могла да намеря такива хора, защото е пълно с интересни личности, но тук се получи много по-лесно.

А за града просто нямам думи!!!Обожавам просто да се мотаем по улиците или да си седим в coffeshops с книга в ръка или някой, с който да философстваш над смисъла на живота и всякакви глупости. Често със съквартирантката ми просто зяпаме през прозореца и казваме гласно всички въпроси, които ни идват наум без да търсим отговори Често мисля за бъдещето си, за това дали ще имам пари да издържам семейството си или не, но пък и с лекота се унасям в “безсмислени” разсъждения. Няма кой да те съди. Всеки е объркан колкото теб и всеки търси щастието. И така си ми минават дните тук. Има и много смях…Хаха доста се унесох в подробност

Привет Лид! Как си?

***

Тук хората вече взеха да критикуват някои от решенията на Обама, сякаш очакваха, че всичко ще е толкова лесно и бързо. Състудентите ми обаче в момента са много по-загрижени за проблемите в колежа ни. Просто не може да си обясним къде изчезват всичките пари от бюджета и същевременно няма никакво подобрение в самия колеж. Напротив, наскоро и библиотеката ни почти я унищожиха и разпродадоха повечето книги…Вярно е, че може да ползваме NYU library, но все пак би било хубаво да си имаме и ние истинска библиотека. На всичкото отгоре залата с компютрите работи само до 11 часа вечерта, а ние имаме нужда от поне една лаборатория, която да е отворена денонощно.

Преди около месец и аз участвах в един от протестите. Окупирахме една от сградите и после отидохме пред дома на президента на уни-то и наистина след всички протести сякаш гласа на студентите се чува много повече сега. Кофтито е, че някои от студентите прекаляват и едва ли не нападнаха президента като бяхме на протеста…След това получихме и-мейл, който уж обяснява какво се случва с бюджета ама не знам колко хора биха го разбрали този документ. Беше толкова сложен, че се чудя защо изобщо го пратиха…

Поне всички професори са на страната на студентите. Всички гласуваха недоверие в президента и даже ни насърчаваха да задаваме въпроси относно решенията на президента. Повечето от преподавателите бяха с нас на протеста и ни дадоха телефонните си номера ако искаме да питаме нещо или просто да говорим. Направо е невероятно каква подкрепа оказват и колко са загрижени въпреки, че те си получават заплатата така или иначе. Просто им пука за самия колеж и студентите колкото и странно да звучи.

Миналия ден видях плакатите в сградите на колежа и много се смях. Имаше снимка на президента и се казваше “A day in the life of Bob Kerrey” и имаше коментари от сорта на “A masterpiece” New York Times и т.н. Накрая бяха написали “And this guy runs your school?” Obama хахаха Беше призив за друг протест и дискусия относно президента. С българския си манталитет бях много учудена и възхитена, че са им дали разрешение да ги разлепят навсякъде… И така тука има революционни протести из нашия “campus” и е доста нажежено. Надявам се в България да имат малко от страстта, която състудентите ми имат. Искрено го пожелавам, защото наистина има значение и смисъл. Целувки!

I’ll be back on 13 April