Какво спечелих от моето българско висше

ПРЕПЕЧАТАНО ОТ КАПИТАЛ

Ако финансовият резултат показва разликата между приходите и разходите на дадена организация, то социалният резултат показва какво печели обществото. Като продукти на българското висше образование, можем да си направим равносметка, за да определим какъв е социалният резултат от образованието, което сме получили.

Ето как изглежда моята равносметка.

Какво научих:

● актуална информация за процесите в икономическите среди към 1992г. (това е средната година на цитираните данни в учебниците ми, които претендират да са актуални, а не творби от миналото в исторически уроци);

● преподаватели с около 60 % посещаемост на собствените си лекции (около ¼ от лекциите са водени от самите асистенти);

● всяка година имах средно по два предмета, по които преподавателят не беше написал учебник и някой ти диктуваше писанията му;

● в около 80 % от случаите преподавателят диктува. В този процес, в който аз трябваше да получавам знание и да навлизам в особеностите на науките, единственото нещо, което се впиваше бе химикалът в пръста ми, а това което получих бе огромен мазол на средния пръст от писане.

● двама от петима асистенти ни занимаваха с въпроси в сферата на житейските проблеми и във всичко това проличаваше психичното отражение на процесите от близкото минало.

● един преподавател сподели системата, по която университетът оценява научния му труд при писането на учебници. 2.50лв. на написана страница бе признанието на  неговата професорска титла. Съответно той бе възприел един доста ранен принцип в икономиката, че количеството ще увеличи приходите му. Бе написал учебник от около 750 стр., а по време на лекции подчертавахме това, което ни трябва за предмета. Останалото бяха общи познания, които бяха екстра.

● нямам нито един преподавател, който да се е опитал дори да запомни името на студент (познаване на родители или други подобни отношения са изключение).

● доста от моите колеги са влезли в университета благодарение на посещението на един кандидатстудентски курс. В този курс няма хора, които да не са постигнали кандидатстудентското си желание.

● същият преподавател оцени по подобаващ начин записаните в кандидатстудентските уроци по време на изпита при него в първи курс.

● научих за топлото отношение между титуляр и асистент, което имаше много измерения. Стигаше се до аномалии от сорта на тази, че асистентът играеше главната роля, а преподавателят само изпълняваше нареждания. На другия край бе професорът, наричащ своя помощник „юридическа курва”.

Позитивите:

● един асистент, опитал да осъществи лична връзка със студенти. Изпитът бе изключително обективен и основните неща в предмета са още в главата ми.

● един професор, който осъществи лична връзка с нас, макар и предметът да бе доста назначителен.

● най-важният урок, който научих е да вярвам само на себе си и, че ако сам не се занимавам с материята, която ми е интересна, никой няма да ме въведе в нея, макар и това да е официалното му задължение.

Постоянно, когато се замисля за образованието се питам защо е така. Защо приятелите ми влезнаха в изискани европейски университети след едномесечно учене за TOEFL, а аз след 1 година по 40 часа седмично занимание минах на второ класиране. Когато те учат и работят си купуват камери и лаптопи, а аз си плащам наема.

Защо няма англоезично обучение в България? Защо TOEFL не важи тук? Защо ценностите тук са други? Как идеята за свободата на избора е внедрена тук?

В основата на днешното развитие на страната ни стоят знанията и разбиранията на хората, излезнали от образованието вчера. Доколко то е било добро и ефективно можем да съдим от действията на хората, които работят днес. Родителите ми ме възпитаваха и преуверяваха в качественото обучение на българските университети. За тях то е било нещо наистина престижно и е вършело работата си както трябва. Тогава не е имало класация на университети. Не е имало топ 10, топ 500. Трудно е било да намериш мястото на българския университет в многонационалните градове, държави, лагери.

Ако вчерашното образование ни е довело до където сме днес, то какво ще се случи утре, когато тази система, която работи днес роди плодовете си. Как ще успее да се конкурира дюкянът на българското образование с останалите манифактури, произвеждащи лауреати в нашето село, наречено глобален свят.

Социалният резултат от българското образование е причината в двора на държавата ни да никнат днешните плодове.

И ако не подобрим и селектираме плодовете си за утре, дюкянът ни ще фалира, а в дворът ни ще продават чужди манифактури, чиято продукция е качествена и съвременна.

* Калин Василев е читател на Капитал. Той ни изпрати мнението си по email и ние го публикуваме тук с негово разрешение. Пращайте ни мненията ви на pisma@capital.bg.

Advertisements

20 responses to this post.

  1. Posted by Mimoza on April 4, 2007 at 8:46 pm

    Ето това се казва човек който обича да се замисля, защо, как, с каква цел, какво ако… и т.н.
    А българското образование наистина си е много скапано. Аз лично не мога да коментирам за висшето образование нито имам намерение да се правя на такава каквато не съм и да давам оценка на хора чиято работа дори не разбирам, но мога да спомена един много важен факт. Става дума за гимназиите в България. Един иска да ни прави физици, друг историци, трети иска да ни прави философи, а четвърти е готов да заложи работата си че ще станем математици. Никой не се собразява с никого и цялата система е измислена така че трябва безусловно да приемаш нечеие чуждо мнение. Да вземем например изпитите след седми клас които бяха преди 3 години. Наще ме пращаха на частни уроци, веднъж само си позволих да вметна по-нестандартно мнение за хъшовете и получих 4. От тогава запомних, че искам ли да ме приемат в “елитна гимназия” трябва да напиша това, което оценяващите искат да прочетат! Колко забавно, а? Или пък недай си Боже 15 ученика от един голям випуск да решат да учат френски и да с еорганизират така че да им се осигури преподавател, то това значи че тези часове ще се карат извън учебно време защото не се вмествали в програмата. Т.е. най-добре е да не с еотделяш от стадото. Ето още един от принципите на Бг образованието. Или пък като те вдигнат да те изпитват по история и ти кажат “Разказвай!”
    Е добре де какво да ти разказвам – приказката за Пепеляшка ли? Задай ми въпрос и ще ти отговоря, ако знам отговора!
    Веднъж точно по тоя начин се бях отчаяла в девети клас че никога няма да имам 6 по история и реших да си направя пищов – умалено ксерокопие на един два урока. Преписах всичко дословно и бях сред малкото шестици в класа, заедно с едно момиче което беше препрочитало 4 урока до 00.30 вечерта. Ааааа, ясно, значи преписвачеството, бележкарството и зубренето се оценят най-високо. Това е абсурдно бе хора 😛

    Reply

  2. Posted by Mimoza on April 4, 2007 at 8:47 pm

    Лелеее, сори за дългия коментар ама се вдъхнових 🙂

    Reply

  3. Posted by Mimoza on April 4, 2007 at 9:04 pm

    Искам да споделя и още нещо! Става въпрос за часовете по литература. Може ли някой да ми обясни, каква точно би трябвало да е целта на този предмет. Лид, до колкото помня беше споменала нещо, за психология(която обожавам и искрено се интересувам) за това как да разбираме хората, как да срещаме различни ситуации и проблеми и как да обогатяваме речника си. Е, напълно съм съгласна с теб, само че проблема се състои в това че произведенията които ни карат да учим са от времето на дядо ми! Веднъж той дойде вкъщи и ме попита какво учим по литература, не ми се обясняваше затова направо му подадох учебника и той беше очарован – “Оооо, тва и аз съм го учил!!” Извиняваи дедо ама ти не си ли бил ученик още по комунистическо време(или там каквото е). Добре де , в такув случай излиза, че нас ни карат да учим остарели неща и ценности, които вече не важат. А понеже познавам гимназисти от САЩ и Англия и знам какви са техните часове по литература. Учителят си избира книги според учениците! Например, решава че е много важно да с еобърне внимание на взаимоотношенията родители-деца и кара учниците да прочетат някоя книга която му била харесала и след това да напишат есе за нея. Имат и часове по дебати за да се учат да спорят и най-вече да мислят. Какво правим ние? Ние изучаваме ценностите с които са възпитани бабите и дядовците ни! Освен това пишем стокилометрови планове и накрая се оказва, че дори не ни трябва учебник, защото това което трябва да научим е написано в тетрадката – т.е. каквото е казала госпожата. Ако имаш друго мнение – иди го сподели с дядо си! 😛 И накрая се оказва, че повечето български гимназисти те гледат странно ако с еопиташ да им обясниш че има интересни книги. “Книги ли, оооо ма’ни тая работа!” Тука пишат доста по-умни от мен хора и за тва питам, щото аз нещо не мога да разбера, каква точно е ползата да учим “Дядо Горио” примерно или “Шинел”? Еми че то тези произведения са си доста скучни! Аз например лятото четох други книги, които ми се видяха интересни ,но не съм прочела нищо от списъка по литература.

    Reply

  4. миме, има ценности, които са вечни. не мисля, че просто ей така трябва да зачертаем всички велики книги, които да писани преди доста време.

    друг е въпросът, че за някои книги учениците не са готови.

    трети е въпросът, че днес бг учениците ги докарват дотам, че вече за нищо не са готови. това, че не можете да оцените “шинел” е много тъжно.

    това, което бг образованието прави с вас е да държи света ви мъничък, мъничък, ужасно тесен. и не дали ще разберете “шинел” е най-важното. страшното е, че ви превръщат в интелектуални и емоционални инвалиди. за духовност няма и да споменавам.

    да живее азис! него всички го разбират и ценят!

    проблемът не е в това КАКВО се учи, а КАК се учи. а вие сте жертви на странна образователна философия.

    Reply

  5. Posted by Mimoza on April 5, 2007 at 1:05 pm

    Може да има тук таме някоя ценност дето е вечна – например за любов, приятелство, чест и т.н. но аз говоря за ценностан система относно как да постъпваме в дадена ситуация. Светът се променя непрекъснато и нещо което е било валидно вчера , е остаряло днес. Например може би в миналото хората са преживявали ситуации, които ние днес не сме и обратното. Не мога сега да се сетя за конкретен пример, но знам че на мен например една книга която е написана през 21 век ми е мн по-интересна от една книга дето е написана през 17-18 век. Например “Бог е жена/злодеянията на Хенри” – става дума за човек, който преживява невъобразима за много хора метаморфоза и който преминава през различни светогледи и ценностни системи и книгата има доста дълбок смисъл, но факта че е написана през 21 век някакс и я прави по-достъпна за хората от 21 век. Докато в “Дядо Горио” може също да има добри ценности, но са предоставени за общество от преди векове, буквално! Е има и вечни книги или произведения които са актуални и evergreen. Азнапример обожавам “Крадецът на праскови”, от “Птиците умират сами” мога направо да цитирам 🙂 , но не всички книги са такива, повечето са предназначени за да с ехаресат на обществото а то все пак малко или много пораства 😛

    Reply

  6. е, така е, ама откак се пишат книги насам, има бая книги, в които откриваме вечни ценности. обикновено от тях се подбират нещата, които се учват в училище 🙂

    айде, ако искаш да ме убедиш, дай пример от конкретна книга, която учите, където има остаряла ценност, която обществото е надраснало 🙂

    Reply

  7. Posted by Mimoza on April 6, 2007 at 11:45 am

    Ами не знам, не съм чела дядо Горио 😛 Но мога да дам като пример Илиада, която изучавахме миналата година – тва е пълна тъпотия – прилича по-скоро на сапунен сериал, в който боговете са хайлайфа а другите са просто обикновена тълпа. Ох, не знам, честно да ти кажа – хвана ме натясно с тоя въпрос за ценностите 😛 🙂
    Е добре де да предположим, че наистина ценностите са си вечни, но начина по който са представени е различен. Смисъла на една книга е да можеш да намериш себе си в нея. Аз не виждам себе си в едно общество от преди 3 века с различни маниери, отношения, вярвания и т.н.

    Reply

  8. да, да, маниерите винаги са по-важни от ценностите 🙂 по-лесно се разпознават 🙂

    Reply

  9. Posted by Mimoza on April 6, 2007 at 4:07 pm

    В смисъл? 😛

    Reply

  10. в смисъл, че по дрехите посрещаш 😛

    ако са облечени с дрехи отпреди 3 века, неее, даже не си готова да чуеш какво ще кажат хората 🙂

    ами как тогава се заслушваш в това, което си говорят лъвовете?

    Reply

  11. Posted by Mimoza on April 6, 2007 at 8:24 pm

    но по ума изпращаш 🙂

    а какви по-точно са критериите за това да изпращаш някого по ума му – ами чисто и просто въпрос на вкус 🙂

    На мен не ми допада поведението и маниерите отпреди 3 века 😛

    Reply

  12. Posted by Mimoza on April 6, 2007 at 8:33 pm

    А относно лъвчетата и това, че посрещаме по дрехите… ами че това определено си е едно животно, което особено нарисувано от Disney доста радва окото 🙂

    И освен това един от най-добрите начини за представяне на даден типаж хора е чрез сравняване с животни, не случайно повечето анимации са такива. Например Сандокан в анимационния вариант е тигър 😛 Тъй че това няма да остарее никога, а конкретно за “Цар Лъв” също мислч че няма да остарее скоро…

    Reply

  13. Posted by Mimoza on April 6, 2007 at 8:41 pm

    Ааа, и още нещо се сетих 🙂 😛

    Именно поради това, че по облицовката посрещаме, си зависи доста как са представени нещата. Така например една ценност, която е еднаква както и да говориш за нея, може да бъде представена по различен начин. Например. Каква е разликата межу един тлъст, дебел, мазен и гнусен плъьх и едно пухкаво сладко морско свинче с розово носленце? Амии… начина на представяне 🙂 Тъй че дадена книга с едни ценности може да бъде написана в стил достъпен за даденообщество, а може да бъде написана и по много по-интелигентен начин 😛

    Какво според теб прави Хари Потър по-различен от останалите историики за магьосници, които дори не са толкова популярни? Въпрос на поколение 🙂

    Reply

  14. а какво знаеш за маниерите и поведението на хората преди 3 века? в коя култура по-точно? и с какво не ти харесват?

    някои се научават да виждат през външната обвивка, някои не. ето защо тези, чиято външна обвивка ни е непозната и недотам привлекателна, просто отхвърляме. но не го забелязваме докато не започнем да изглеждаме като гнусни плъхове.

    относно въпроса за поколението … можем просто да зачертаем цялата култура, създадена преди настоящото поколение 🙂 за какво ни е? и без това не ни е нужно да я разбираме. колкото по-малко разбираме, толкова по-добре. по-лесно ни продават евтина новосъздадена култура – простичка, пошличка, не изискваща напъни на мозъка 🙂

    Reply

  15. Posted by Mimoza on April 8, 2007 at 10:25 am

    Евтината новосъздадена култура се изменя в зависимост от нуждите на различните поколения. Така например преди време никой не е имал нужда от технологичен напредък, но в днешно време нещата стоят по различно, защото дори сега с теб си комуникираме благодарение на интернет. Интернет не е единственото новооткритие, а всяко ново нещо до известна степен променя начина на живот на хората и така се получава че ако книгата не е написана много интересно, тя остарява с времето 😛

    Reply

  16. ако не е интересна, може да не се хареса и в своето време 🙂 а може и хората да бъдат възпитани да я харесват 🙂 както биват възпитавани да харесват хари потър, но не и мери попинз или пипи 😉

    Reply

  17. Posted by Mimoza on April 11, 2007 at 8:13 pm

    Това е най-точното обобщение, което успяхме да направим след 7 – дневен дебат 🙂 😛 Аз някъде в блога си бях писала за Хари Потър, защо толкова много хора го харесват, а сега като се замисля над думите ти – хората си казват – “лелее защо толкова шум се вдига покрай тоя маг, я да взема да го прочета” 😛 Само, че според мен това не е кой знае колко изчерпателно… Лелеее, защо наистина хората са луди по тая книга!!! Не мога да си го обясня, аз също много харесвам книгата – много е интересна, но не съм чак такава фенка като някои откачалки, които са чели книгите по няколко пъти!!! Не знам какво да кажа – да прочетеш една книга няколко пъти!!! То колкото и да е хубава с егуби тръпката просто 😦 Така и така сме подхванали темата за книги, според теб защо света е луднал по Потър? Ти чела ли си я?

    Reply

  18. четох първата част. което ме отказа от следващите. много “специални ефекти”. не кой знае колко значими послания.

    Reply

  19. Posted by Mimoza on April 12, 2007 at 8:29 pm

    S vsqka izminala 4ast stava vse po interesno za6toto sabitiqta s enaslagvat – ako iska6 moga da ti dam ostanalite da gi pro4ete6 – interesni sa 🙂

    Reply

  20. сърдечно благодаря! не се съмнявам, че е пълно с приключение, но аз обичам книгите не заради това, че са интересни. повечето ми познати знаят, че си падам по-скоро по скучни 🙂 иначе вкъщи има още няколко части, но не мисля да ги чета.

    Reply

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: