СУ и информационните технологии

ПРЕПЕЧАТАНО ОТ КАПИТАЛ

“В България нещата с образованието са трагични и ще се влошават все повече, ако не се предприемат сериозни мерки. До скоро единственият напълно акредитиран Университет в България беше СУ. В България съм от 6 месеца и имам чувството, че Министерството на образованието работи за СУ, а не обратното.”

Драга редакция,

Прочетох писмото на Калин Василев с голям интерес. Признавам, че самият аз едва ли бих могъл да го напиша по-добре.

Образованието в страната ни е сериозен проблем, който изисква внимание.

Казвам се Асен Цонев, на 23 години съм, завършил съм City of London College, Лондон, Великобритания – специалност PDMS Post Graduate Diploma in Management Studies. Последната година специализирах информационни технологии и имам Advanced Diploma. В момента живея в София и работя в Японско Посолство Финансов отдел.

Вероятно ще си зададете въпроса “Е като си завършил на такова място защо се върна в България?” Много пъти са ми задавали този въпрос и аз много пъти съм отговарял, защото отидох в Англия, за да получа образование, а не да емигрирам. Винаги мога да се върна там особено сега след падането на ограниченията.

Според мен в България нещата с образованието са трагични и ще се влошават все повече ако не се предприемат сериозни мерки. До скоро единственият напълно акредитиран Университет в България беше СУ. В България съм от 6 месеца и имам чувството че Министерството на образованието работи за СУ, а не обратното.

За пръв път имах честта да вляза в СУ (корпус 4-ти километър) преди месец. Посетих лекция по Информационни технологии. Нещата, които ме поразиха бяха много – ще спомена само най – фрапиращите:

1. Никой не ми поиска пропуск нито на входа, нито преди да вляза в лекцията. Лекторката не познаваше преобладаващата част от студентите. Споделих учудването си със приятелката ми, която всъщност придружавах и не ми се чакаше отвън. Отвърна ми “Не се притеснявай, то и без това няма хора … пък и е 120 лева на семестър … води се безплатно – това е административна такса.

2. Презентацията представляваше черни пасажи в различен шрифт на бял фон и определенията бяха в червено. Лекторката четеше със скорост, която не позволява да си водиш подробни записки и беше изнервящо бавна за слушане. Попитах на майтап дали може да ни изпрати презентацията по е-мейл и да използва времето да ни обясни нещо интересно или от опитът, който има. Каза, че не може. Едно изречение ми се е запечатало в съзнанието от тази лекция. След като поясни разликата между софтуер и хардуер за около 1 час и 30 минути каза, цитирам по памет “Колеги, бъдещето принадлежи на електронната търговия … някой от вас поръчвал ли си е нещо по интернет …. (едно момче вдигна плахо ръка – поръчах си CD веднъж …) … браво, аз самата никога не съм го правила, защото не съм много на ти с компютрите, но там е бъдещето, повярвайте ми …” Стана ми тъжно… погледнах залата 20 компютъра – 20 различни марки и конфигурации, катедрите бяха в окаяно състояние, високи тавани и подтискащо ехо, жълта светлина и преподавателка, която говори хипотетично. Бях в най-престижното учебно заведение в страната си.

3. Друго нещо, което ми направи впечатление е, че голяма част от хората, с които си говорих след лекцията ми казаха, че искат да учат нещо друго, но за да зарадват родителите си са записали еди каква си специалност. Висшето образование сякаш се е превърнало в самоцел в наши дни.

Ще спра до тук с впечатленията си от СУ. Не искам да обиждам хората, които са завършили или ще завършат това елитно заведение. Само ще спомена, че голяма част от хората, които ни управляват са завършили именно там.

В заключение искам да кажа, че реформите в образованието ще отнемат време и според мен това ще е дълъг процес. Знаете ли … не съм патриот, в известен смисъл мразя страната си, защото винаги когато съм споменавал, че съм българин в чужбина хората са се усмихвали със съжаление … и все пак аз съм роден тук, и съм прекарал 18 години от живота си в тази страна и нещо ме стяга в гърлото всеки път когато чуя химна, странно е.

Предстои ми магистратура. Все още не съм решил къде и каква. За сега събирам опит и обмислям възможни варианти. Едно нещо е сигурно – няма да е в България. Страната ми не ме заслужава. Съжалявам.

___
* Асен Цонев е читател на Капитал. Пишете му на a.conev@gmail.com или пращайте вашите мнения на pisma@capital.bg.

Advertisements

One response to this post.

  1. Миии, какво да кажа. Аз от както съм влязла в Су, ги говоря тия неща. Че много трябва да се промени, че не си заслужава бъхтането и имиджа. Но нито работодатели, нито кандидат-студенти го разбират. И докато СУ лежи на стари лаври и държи некадарни преподаватели в кубове, ще става и по-зле. А и май не само в СУ е такова положението 😦

    Reply

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: