don’t ever look them in the eye

just that? and then what?

“Don’t ever look them in the eye!”, my friend said after he had seen me surrounded by a group of gypsies in the square. “If you stop to talk to them, you’ll never get rid, so you’d better not even look at them.”

When I talked to one of them on the phone recently and explained that I cannot possibly go on supporting financially their 18-member family, so they should try to find jobs, do the things I have taught them to, she was amazed and asked, “Is it unpeasant to you [to give us money whenever we ask you to, no matter how much]?!?”

I don’t even remember what I answered. I was pissed off. What if I had never looked anyone of them in the eye instead of spending so much time with them and giving them so much money? They wouldn’t be pissed off by me now. I just know it.

Advertisements

10 responses to this post.

  1. Posted by Mimoza on June 15, 2007 at 9:05 am

    You have obtained a wonderful experience about what kind of people actually need help – those who don’t stop you help them 🙂 These have turned into parasites stuck on you 😛 Don’t take it deep – gypsies are famous for their lazyness and for that they just love living like parasites for the country. That’s why nobody likes them. Their attitude is nasty, not the skin colour 😉 Don’t despare. I remember a woman that was writing a comment on your blog in one of the topics about gypsies and she advised you to search a job for an old woman or smth (I do’t remember how did she say it). Maybe you should try this 😛 Gypsies are unbelievably lazy

    Reply

  2. Posted by Обичан on June 15, 2007 at 10:52 am

    Помощта за другите не е нещо което се прави по калъп. За да помогнеш на някого (а не да си отчетеш като актив че си му помогнал) трябва първо да спреш, да погледнеш човека срещу тебе, да видиш какво му липсва, и да му дадеш ТОВА. За едного “помощ” може да е безплатна прегръдка, а за другиго – безплатен скандал. В някои случаи дори второто може да е по-полезно и здравословно от първото (макар че в този хроничен недостиг на човечност и любов в който живеем, една прегръдка или потупване по рамото никога не са излишни).

    И още нещо: “Направи добро и го хвърли зад гърба си” – прави го защото вярваш че така трябва да се живее, независимо какво ще последва от това. Другото си е вид търговия: “Аз ще ти дам помощта си, но ти ще ми дадеш ли лаври и душевен комфорт”…

    И се учи – помощта, обичта, сърдечността са науки като всяка друга. И успехът в тях не идва автоматично, и отведнъж…

    (Всичко казано по-горе е “според мен” и “за мен”).

    Reply

  3. Posted by Mimoza on June 15, 2007 at 1:56 pm

    Well, that’s quite altruistic, we all need help. We need altruists in our society!! however someone who is an altruist and likes helping people should be free to do that! Not a group of parasites stuck on him or her and suck all his powers 😛 They have recieved a great help, and you shouldn’t really expect anything when you help someone, however there are so many other people who need you and who would really lik you to help them. And after that there must be some kind of appreciation, because without it how could the helped one learn a lesson, huh? 😉

    Reply

  4. Posted by Обичан on June 15, 2007 at 3:04 pm

    Напълно съм съгласен. Един мой учител обясняваше така разликата между състрадание и сантименталност: “Сантименталния плаче, но не помага. Състрадателния помага, а не плаче”

    Ако човек е истински алтруист, а не конформист, популист или сантименталист, това може да го доведе и до непопулярни мерки, и до конфликти с тези на които помага. Водещо обаче трябва да бъде желанието за помощ, и мъдростта да подбереш най-доброто средство. Защото все пак “на сила хубост не става”, нали? Друг мой учител казваше, че дори когато Христос е слязъл на земята, не е успял да помогне и да промени всички. Напротив – разпнали са го 🙂 Тогава какво остава за нас 🙂

    Важното според мен е да помагаме на хората, които:
    1. Имат нужда от помощ
    2. Желаят сами да си помогнат
    Без тези двете си е жива мъка – като да ходиш на един крак…

    Но до тук говорихме все за помощта. А безплатните прегръдки, според мен, са дар. А дар можеш да дадеш всекиму, и всеки ще го приеме, независимо дали е беден или богат. Ако е дар от сърце.

    Reply

  5. Posted by Mimoza on June 15, 2007 at 9:36 pm

    I adore that campaign with the free hugs!! 🙂 It’s lovely! Yeah, people really need more hugs 😛

    Reply

  6. Posted by Обичан on June 16, 2007 at 12:07 am

    Нали? 🙂 Виж и тук:


    Обърни внимание как децата отиват за прегръдки…

    Тъй като аз гледах много от клиповете, мога да ти кажа че имаше и много с показност, и с желание за слава, с проповядване, дори с насилие… Така че споко – света все още си е същия…

    Но всеки вътре във себе си знае какво е истинска, сърдечна прегръдка, нали? И знае какво е изпитал тогава – и като прегърнат, и като прегръщащ? Важното (според мен) е да се спомним за ТАЗИ прегръдка когато решаваме кому какво да кажем или направим. И да си спомним как са се чувствали тогава и ДВЕТЕ души.

    Делата ни тогава вероятно ще станат други.
    И животът ни ще бъде друг.

    Reply

  7. Posted by Mimoza on July 12, 2007 at 2:24 pm

    btw – “don’t ever look them in the eye” – just one eye?! 🙂

    Reply

  8. that’s a way to say it in english 🙂

    Reply

  9. Posted by Mimoza on July 13, 2007 at 3:57 pm

    Hahaha, aw I didn’t know that 🙂 I was transalting it just as it is 😛

    Reply

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: