Archive for January, 2009

justify my love

To ask teenage college applicants what they would like to major in or what career plans they have is not a meaningful question. Most teenagers have little idea of the areas covered by subjects they have been introduced to at school; they have no idea of most fields they have never been taught; they have little knowledge of the most popular careers, and they have never heard of so many existing careers. Most students are not aware of the fact that careers are created and become obsolete every day.

Still most colleges, even the most liberal liberal arts ones explicitly ask or implicitly expect applicants to tell them about their academic and career plans. Although I have always championed the right to be undecided in any aspect, at any stage of your life, I don’t find the question totally meaningless. It has just been worded awkwardly.

If I were a college admissions officer, I would like to know what makes you tick. I may not ask you what careers seem attractive to you, but I would like to make sure you are interested in academic work – after all college is about academic work first.

Of course, life is not all about academic work, and it’s perfectly legitimate not to be interested in academic work – a meaningful, useful and happy life and academic work are not necessarily related, but if this is your case, then why go to college – because you have no other idea of what to do with your life? Well, a college admissions committee would then think “Take a year or more off and try to find out, kid. Apply again if you have a good reason to do academic work.”

Being interested in academic work does not necessarily mean you were born to be a professor some day; it means you are interested in some questions and you are so passionate about answering them (out of pure curiosity or to solve some problems you care about), that you believe one of the most meaningful things in your life is to explore them and learn, and you believe a college setting would be the most appropriate place to do so.

Here is why most American colleges ask you to discuss an issue of local, national and international concern you care about – they expect you to show you have at least spent time trying to figure it out. Here is why career preparation colleges in Europe ask you how you have chosen the major you’re applying to – how your interest in it was born and how it has developed so far.

It’s not that hard as colleges just ask you to declare and prove your love for a subject / career / type of education, NOT to justify it by explaining WHY you fell in love with exactly this subject / career. It’s not like your mom asking you why you love the guy / girl she despises. They do not explicitly ask you “What are the questions you bother to answer.”, but they would be happy to have the question answered.

Here comes the tricky part – to find out what you are interested in and what you care about. As nobody has ever asked you the question, you might be at a loss. Here is an easy way to start: sit down and think for 5 minutes, writing down all questions that spontaneously come to your mind. Then try to answer at least one of them. This could be the beginning of a thrilling quest, and … the beginning of an essay I would be eager to read 🙂 You remember? I have been asking you to do that so many times – in order to practice writing in English 😀


edu quality measured

For several years I have been class reading an excerpt from Leon Botstein‘s “Jefferson’s children: education and the promise of American culture”. It says that the quality of college experience should be measured by the extent to which it influences life beyond the classroom: from dining-hall conversations to personal life choices.

It’s an alien idea with most students. I can remember a heated conversation about the labour market and pay rates in Bulgaria, in which I used some statistics on car sales (Capital Auto newspaper) as a proof to the point that there were more Bulgarians earning enough to buy new cars than my students could imagine. Then, one of them shouted: “I have not come here to have my views changed. What I have come here for is to study English to get into college.”

Ironically it’s virtually impossible to get into a good overseas (especially American) college without changing a bit yor perspective on education, i.e. by learning something and integrating it into your everyday life beyond the classroom.

There is so much resistance against learning though. Utilitarian-minded students often demand rational argumentation as to how what I am trying to teach them could be of use, so I need to spend a lot of time on justifying my methods ot the content I have chosen. Still, most students do not seem to internalize anything. Then I try to lure them by appealing to their emotionality.

The funny thing is most young people have grown so skeptical and … cynical that it’s hard to rely on offering them beautiful visions of their future (most of them are incapable ot dreaming about their own lives); what works better is appealing to their fears. How sad.

After all, the quality of education seems to depend so much on the expectations and assumptions students bring from their homes and previous schools. That’s frustrating.

You might be interested also in

За смисъла и играта

I refuse to know

Leon Botstein is the president of my favourite Bard College

add to : Add to Blinkslist : add to furl : Digg it : add to ma.gnolia : Stumble It! : add to simpy : seed the vine : : : TailRank : post to facebook

I was thinking of you

While reading about the donkey.

Miroslav on Roosevelt Academy (the Netherlands)

Здравей Лид,

Доста време мина, а ние не сме се чували. Затова реших да ти драсня някой ред. Първият семестър свърши. Тази седмица се прибрах в България. Накратко какво ми се случи до сега в Холандия.

Ася посрещна мен и Станимир на гарата в Middelburg и ни заведе да си вземем ключовете за стаите. Добре,че беше тя иначе ние щяхме да се лутаме като мухи без глави. Стаята ми не е много голяма, има висок покрив (не ме питай как си сменям крушките като гръмнат 🙂 ), мебели нямах само едно легло, по-късно си купих мебели на старо и компютър. Ася, Станимир и аз живеем на една улица. В моята къща сме 8 души (4 холандци, 1 норвежка, 1 грузинка, 2 българи, 1 турчин). През седмицата имаме housediner и график кой от нас в кой ден готви.

Първата седмица си остава не забравима. През InRAweek-а се запознах с колежа и града. Всички freshmen бяхме разделени на някоилко групи от по 7-8 души с по двама родители (seniors или sophomores), които отговаряха за нас “дечицата”. Заведоха ни в билиотеката (може безплатно да си взимам книги, тъй като съм RA ученик), имахме барбекю и pub crow, запознах се tutor- а си, регистрирах се в колежа, дършах English placement test, организираха ни разни игри като scavanger hunt (отборите обикалят града в търсене на предмети от предварително даден списък; нашият отбор не спечели награда 😦 ), представиха ни RА committees …т.н.

Българите сме второто малцинство след германците по численост в RA.  През weekend-a доста често се събирахме и си правихме BG parties. Eстесвенно, че не съм се затвoрил само в българскатa група, даже повечето време съм с international students.

Когато ми казаха в началото, че ще имам много sleepless nights не ми се вярваше, докато не дойдоха първите assignments и reading pages. Особенно двете седмици преди изпитите не знаех кой ден е, къде съм, исках да избягам. Но се стегнах, тъй като знам че не съм единствения, който е в същото положение да стой до късно и да учи. Но ако си подредя времето както трябва не е чак толкова зорно. Хубавото е,че всички ученици живеят в campus-a и като блокуирам отивам при някой приятел да се разсея с чаша чай или сок. После пак продължавам с ученето и с нетърпение чакам края на седмицата, за да изпусна напрежението.

Плагиаризмът сериозно се наказва в RA. Следвам специални правила за цитиране и оформяне (MLA и APL style)  като пиша assignment. Винаги трябва да давам източника от който съм взимал инфорнацията и трябва това което съм ползвамл да е обяснено с мои думи и перафразирано така че да не е 1:1 с източника. Ако ме овинят в плагиаризъм най-малкото ще ми пишат F на assignment-a, по-сращното е че мога да получа F за целия курс, а най – фаталното е да ме изритат от RA.

Този семстър имах English, Socio – Economic History, Methods and Statistics, General Biology. Английският ми беше леко скучен, може би защото бях в elementary и не научих много нови неща. Socio – Economic History беше интересен курс, не само защото Dr Willem van den Broeke беше много енусиазиран и имаше отговор за всеки поставен вапрос, а защото това беше единствения курс в който винаги се водеха дискусии. Обаче трябваше да прочеда доста допълнителни материали, за да вляза в час. Статистиката беше курса, в който имах доста проблеми. Първите ми (единствените) лоши резултати (F) са именно по статистика. Обаче, доста се постарах да напредна. Помолих Mrs Verhoeven предварително да качва презентациите си в workspaces (система, в която изпращаме есетата си, учителите качват презентациите си и допълнителни материали), за да мога да ги принтирам преди часа и да си водя бележки по време на лекцията. Бележките ми и усилията които положих за крайният групов проект ми помогнаха да взема курса. Останах разочарован от биологиата, не само защото презентациите на Mr. Flameling бяха дълги до утегчение, дискусиити бяха рядкост, но и защото имахме доста домашни и тестове всики път, които се броят за 2% от общата оценка. Твърде много време отделях да се подготвя за курса, но вкрая реших че не си заслужава и посветих времето с за другите курсове. Жалко, че английският на Mrs. Flameling не е много добър (не че моят е перфецтен), но понякога не я разбирах какво обяснява. Вторият семсетър ще имам English (intermediate), Introduction to Economics, Introduction to Psychology и Dutch (beginner).

За да се свържеш с някой от персонала или учител предварително трявва да изпратиш e-mail и да си уредите среща. Учителите си имат office hours и много рядко биха те приели и обърнали внимание ако предварително не сте си уговорили среща. Ако сега твоте учениците те безпокоят за щяло и нещяло по всяко време, то в университета това е недопустимо.

Холандците говорят английски и без проблеми ми отговарят когато питам за нещо. Няма проблем да се разбираме въпреки,че аз все още не говоря холандски. Бих казал, че хората са доста учтиви. Винаги около мен чувам заповядай (alstublieft) и благодаря (dank u wel),  думи (обръщения) които вече доста рядко чувам в България. Масово хората (млади и стари) се придвижват с колела, може би защото релефът е равен (германците се шегуват за Холандия,че ако си купиш вестник и го сложиш на земята и стъпиш отгоре можеш на видиш цялата държава).

Преди малко повече от месец почнах работа в един ресорант като мияч на чинии. За сега не говоря холандси, но другият семсестър ще се постаря да го понауча, за да мога да си намеря по добра работа през лятото на морето (моретое на 7 км от Middelburg).

Има и още неща за казване, но ще ги пстава за по нататък когато се видим. Аз ще съм до 24 януари в България и щеотскоча до Хасково някой път (предварително ще те известя, защото зная че сега имаш доста работа с кандидат студентите) .

Весели празници!!!

Миро (летящият холандец)

Meet Rumen

when we first met

when we first met

In the spring of 2006 he was brought to one of our newspaper editorial meetings ( become a fan of our newspaper on Facebook 😀 ). He was a sweet and fresh guy, so I liked him a lot. Then we gave up the newspaper, and he disappeared for more than a year to come back as a student of mine.



At the very beginning, he looked happy and smiled a lot. He was waiting for the brand new world to open up in front of  him after high school graduation. However, things did not turn out as he expected, so now he looks like that:



I believe it’s a passing phase, and I’ll live to see him smile again. It will take some time and … writing 😉 Rumen started a blog. I am its first fan, and I hope you read and comment in it. You can also become Rumen Rachev’s friend on Facebook and/or meet him in person and involve him in your offline activities.



Help Rumen realize he is not the only dreamer around 🙂 Actually, there are much braver dreamers among us 🙂

Midyear school reports

I hope US college applicants don’t forget to send them as soon as they have their first term transcripts 🙂

Meet Milko :)

His journal on the website of Westminster College, Salt Lake City, Utah

His YouTube channel