Archive for April, 2009

Debates

Anyone interested in joining the club at the Youth Center?

Размишльотини за Харвард ;)

Долният текст е коментар на Ели (българка, която живее в САЩ и преподава в университет) в блога на Никола ( математик, току що получил степен Доктор от Станфорд, учил в MIT преди това)

PS. Аз лично не виждам особена полза от съществуването на Харвард. Ако утре се приеме решение да бъде разпуснат (хе хе) никой няма да изгуби нищо. Разбира се, библиотеката не бива да изчезва, но контактът с големи учени го има дори повече другаде. А и да ти кажа право, не знам как е в точните науки, но в хуманитарните не е най-великото нещо на света. Има други университети, които са много по-добри и по-вълнуващи средища на мисълта от него. Как се получава това: там има ешалон от признати учени, които обаче са преминали цвета на продуктивността си и са привлечени заради изградената си вече слава. А за да са вече безспорно доказани, те са в момент, когато гледната им точка и изследванията вече не са cutting edge. Те са ерудирани светила, които са намерили ядката на знанието си и малко се развиват в нови посоки и малко вдъхновяват нови хора и приемат техните нови, различни идеи. От друга страна има млади учени, които са много добри, нo знаят, че няма да получат tenure на място. Oтиват там, за да се възползват от няколкото харвардски години в сивито си и чрез този коз междувременно да търсят реализация другаде. Няма система на менторинг и култивиране на тези нови учени, защото целта е за tenure да поканят утвърдени отдругаде, отново, доказали се и вече не рискуващи нищо в проправянето на нови пътеки. И ниско заплатени adjuncts, които никой не бръсне за нищо. Харвард просто се е превърнал в машина за самовъзпроизводство.

Въпросът за Харвард ми беше че не можем да го даваме като пример как работи американската образователна система, него и някои други престижни частни университети, в смисъла на финансирането си и моделa. Средното образование също. Моето дете например е привилегировано заради възможността да посещава едно от супер-ултра-мега-престижните частни училища от голямото добрутро и аз съм влюбена в това училище, то наистина е страхотно и не само като една марка, но то не е американското средно образование. Което се финансира малко от щатския и федералния бюджет, но основно от общината и съответно ако тя е бедна откъм данъчни приходи, училищата са нещастни дрипльовци. http://razmisli.wordpress.com/2008/01/28/darjavni-uchilishta/ Трудно е да очакваме евентуално завършилите там да се доказват със собствени усилия и талант. Всичко това казвам във връзка с темата за финансиране на образованието.

И въпреки това според PISA и други международни сравнителни проучвания американските ученици се представят доста по-добре от българските…

Още за Ню Йорк и Eugene Lang

Радвам се, че си спомняш за нас 🙂 И аз често си спомням за теб и затова каква късметлийка съм, че попаднах на курсовете, защото тук наистина съм щастлива 🙂 Колежа понякога наистина ме вбесява (администрацията е просто ужасна), но в сравнение с прекрасните професори и нестандартните часове (хаха миналия ден гледахме Southpark в един от часовете и се сетих за твоите курсове) много лесно успявам да пренебрегна недостатъците на институцията.

Не знам…имам чувството, че не е толкова колежа колкото хората, с които съм обградена тук. Просто чувствам, че мога някак си да общувам с тях. Не е въпроса, че приятелите ми тук имат същите интереси,а просто имат интереси. С един си говоря за политика, с друг за поезия или мода. Знам, че и в България най-вероятно бих могла да намеря такива хора, защото е пълно с интересни личности, но тук се получи много по-лесно.

А за града просто нямам думи!!!Обожавам просто да се мотаем по улиците или да си седим в coffeshops с книга в ръка или някой, с който да философстваш над смисъла на живота и всякакви глупости. Често със съквартирантката ми просто зяпаме през прозореца и казваме гласно всички въпроси, които ни идват наум без да търсим отговори 🙂 Често мисля за бъдещето си, за това дали ще имам пари да издържам семейството си или не, но пък и с лекота се унасям в “безсмислени” разсъждения. Няма кой да те съди. Всеки е объркан колкото теб и всеки търси щастието. И така си ми минават дните тук. Има и много смях…Хаха доста се унесох в подробност 🙂