Още за Ню Йорк и Eugene Lang

Радвам се, че си спомняш за нас 🙂 И аз често си спомням за теб и затова каква късметлийка съм, че попаднах на курсовете, защото тук наистина съм щастлива 🙂 Колежа понякога наистина ме вбесява (администрацията е просто ужасна), но в сравнение с прекрасните професори и нестандартните часове (хаха миналия ден гледахме Southpark в един от часовете и се сетих за твоите курсове) много лесно успявам да пренебрегна недостатъците на институцията.

Не знам…имам чувството, че не е толкова колежа колкото хората, с които съм обградена тук. Просто чувствам, че мога някак си да общувам с тях. Не е въпроса, че приятелите ми тук имат същите интереси,а просто имат интереси. С един си говоря за политика, с друг за поезия или мода. Знам, че и в България най-вероятно бих могла да намеря такива хора, защото е пълно с интересни личности, но тук се получи много по-лесно.

А за града просто нямам думи!!!Обожавам просто да се мотаем по улиците или да си седим в coffeshops с книга в ръка или някой, с който да философстваш над смисъла на живота и всякакви глупости. Често със съквартирантката ми просто зяпаме през прозореца и казваме гласно всички въпроси, които ни идват наум без да търсим отговори 🙂 Често мисля за бъдещето си, за това дали ще имам пари да издържам семейството си или не, но пък и с лекота се унасям в “безсмислени” разсъждения. Няма кой да те съди. Всеки е объркан колкото теб и всеки търси щастието. И така си ми минават дните тук. Има и много смях…Хаха доста се унесох в подробност 🙂

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: