Размишльотини за Харвард ;)

Долният текст е коментар на Ели (българка, която живее в САЩ и преподава в университет) в блога на Никола ( математик, току що получил степен Доктор от Станфорд, учил в MIT преди това)

PS. Аз лично не виждам особена полза от съществуването на Харвард. Ако утре се приеме решение да бъде разпуснат (хе хе) никой няма да изгуби нищо. Разбира се, библиотеката не бива да изчезва, но контактът с големи учени го има дори повече другаде. А и да ти кажа право, не знам как е в точните науки, но в хуманитарните не е най-великото нещо на света. Има други университети, които са много по-добри и по-вълнуващи средища на мисълта от него. Как се получава това: там има ешалон от признати учени, които обаче са преминали цвета на продуктивността си и са привлечени заради изградената си вече слава. А за да са вече безспорно доказани, те са в момент, когато гледната им точка и изследванията вече не са cutting edge. Те са ерудирани светила, които са намерили ядката на знанието си и малко се развиват в нови посоки и малко вдъхновяват нови хора и приемат техните нови, различни идеи. От друга страна има млади учени, които са много добри, нo знаят, че няма да получат tenure на място. Oтиват там, за да се възползват от няколкото харвардски години в сивито си и чрез този коз междувременно да търсят реализация другаде. Няма система на менторинг и култивиране на тези нови учени, защото целта е за tenure да поканят утвърдени отдругаде, отново, доказали се и вече не рискуващи нищо в проправянето на нови пътеки. И ниско заплатени adjuncts, които никой не бръсне за нищо. Харвард просто се е превърнал в машина за самовъзпроизводство.

Въпросът за Харвард ми беше че не можем да го даваме като пример как работи американската образователна система, него и някои други престижни частни университети, в смисъла на финансирането си и моделa. Средното образование също. Моето дете например е привилегировано заради възможността да посещава едно от супер-ултра-мега-престижните частни училища от голямото добрутро и аз съм влюбена в това училище, то наистина е страхотно и не само като една марка, но то не е американското средно образование. Което се финансира малко от щатския и федералния бюджет, но основно от общината и съответно ако тя е бедна откъм данъчни приходи, училищата са нещастни дрипльовци. http://razmisli.wordpress.com/2008/01/28/darjavni-uchilishta/ Трудно е да очакваме евентуално завършилите там да се доказват със собствени усилия и талант. Всичко това казвам във връзка с темата за финансиране на образованието.

И въпреки това според PISA и други международни сравнителни проучвания американските ученици се представят доста по-добре от българските…

Advertisements

4 responses to this post.

  1. Мислех да напиша един дълъг отговор на тема колко добро място за правене на наука е Харвард, как младите учени имат нужда от някаква цел като работа там, за да вървят напред и колко би била вредна за образованието липсата на елитни училища. Но мисля че просто ще кажа: “Деца, ако имате шанс да идете в Харвард, идете” 🙂

    Reply

  2. Аз пък ще кажа: “Деца, ако ви интересува да правите наука (което ще рече graduate) не избирайте мястото според елитността на учебното заведение, а ако ще гледате престижност, гледайте тази на департамента в научната област, която сте избрали. Освен това на този етап се предполага, че вече разбирате това-онова от съответната наука. Така че гледайте най-вече дали потенциално ще се сработите интелектуално с преподавателите в съответния департамент.‌ За целта потърсете техни статии, вижте с какво се занимават и какъв подход следват. Ако вас ви вълнува Лакан или постмодерната философия, а департаментът се занимава главно с метафизика, не се надявайте да ви върви дори и да е най-елитният университет на земата. Питайте вашите сегашни преподаватели за тях като хора. Разберете дали в департамента няма дрязги, заради които едни професори да не си говорят с другите и вие да попаднете между чука и наковалнята. Ако се ориентирате към някой професор, който е световноизвестно светило в областта си до степен да го канят на гост-лекции по света всеки месец, запитайте се дали бихте реално работили с този човек. И дали той има възможност да ви даде нещо извън статиите си, които всъщност може да прочетете и без да сте докторант при него.”

    Reply

  3. Викам да си стиснем ръцете. Сто процента съм съгласен. В интерес на истината тоя момент с дрязгите винаги го пропускам (щото имам късмет да живея в доста миролюбив факултет), но ако има войни, докторантите със сигурност си го отнасят.

    За специалностите също подкрепям – в моята наука е много силно подчертано разделението – MIT правят алгебра, Harvard – теория на числата, Станфорд – топология и прочее… друг е въпроса доколко преди да почнеш да работиш по graduate програма можеш да си сигурен, че искаш да се занимаваш точно с еди какво си. В хуманитарните специалности и науките може би трябва по-от рано да се избере. В математиката и компютърджийските истории обикновено минава година-две в grad school преди съвсем да се ориентираш.

    Най-големите имена не са най-добрите научни ръководители именно по тая причина с пътуванията. Някои хора работят с тях само заради “марката”, но тая марка не може да те закара много далече, ако нямаш добри публикации. От друга страна, моя ръководител съм го виждал средно веднъж на две седмици тия четири години, но смятам че ми е дал повече отколкото други, които постоянно висят на главата на студентите си. Въпрос и на подход- някои студенти имат нужда от повече структура и по-стабилен режим, други (като мен, уви) имат навика да работят като луди два месеца и после да изпаднат в едномесечна летаргия. С ръководител-фашист това няма как да се получи 🙂

    Мисля обаче че блога на Лид е предимно за ученици, които кандидатстват в колеж.

    Reply

  4. Дадено, да си ги стиснем 🙂

    В математиката може би няма много за делене като в хуманитарните науки, където има лагери 🙂 И освен тематиката на изследванията има значение (дори преди всичко) подходът. Някои подходи се смятат за солидни, но залязващи, други са модерни и обещаващи. И както може да се предположи, голяма част от старото поколение учени се подписват под първия тип. Те са нещо като Стария Чичо, когото всички уважават и слагат на почетно място на семейните сбирки, но никой не приема съветите му за живота. 🙂 Малко преувеличавам за целите на примера, но е така… Едно е да му се възхищаваш и дори да се учиш от него, друго е да следваш и възприемеш неговия подход и което ще се отрази на твоята привлекателност на пазара на труда.

    Иначе среща веднъж на две седмици е напълно ок, ако получаваш качествен feedback, но има научни ръководители, които даже не четат каквото са им дали техните докторанти, макар да одобряват всичко. Има и обратното, такива като чичото, които не допускат разни “нови моди” и ако ти си младотурк няма да се спогодите. Има всякакви.

    За undergraduate хавата е по-друга, но и в този случай не става да отвориш класацията на US News & World Report и според нейното подреждане да си избираш къде да кандидатстваш.

    Наздраве 🙂

    Reply

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: