Archive for August, 2009

Септември: приемни часове

От 1 септември до 2 октомври

от понеделник до четвъртък

от 2 до 5 следобед

календар за 2009

Репортажи от Smith (Веси)

Накратко мога да кажа че вече нямам грам съмнение, че избрах правилния колеж. Трудно е да опиша точно как се чувствам в момента, но мисля, че “супер щастлива“ е най-лесната дефиниция 🙂

Първи снимки от новия кампус. Comstock house е къщата на Веси.

Росита в Jacobs

Здрасти, Лид, здравейте деца!

Аз пристигнах успешно. Имаше едно момче от СЗ да ми помага с багажа, а приемната ми баба дойде да ме вземе от гарата. Тя е много мила и наистина има планове да ми показва живота в Германия. Много е хубаво и това, че е учила в Дъблин и има чуден английски, а освен това е преподавала немски.

Иначе ориентационната седмица ме завъртя. Говоря с толкова много хора на ден. Не са кой знае какви смислени разговори, но от време на време се позадълбочаваме малко и е приятно. Кампусът не е лош, има и свестни и не толкова хора. Вчера се сблъсках с едни румънци и американки в моята група за разходката из кампуса и се бях отчаяла. Освен това и много ми се спеше и ме надуха един студен вятър и почна да не ми харесва, но днес грейна слънце и се социализирах с много хубави хора.

Има много документи за попълване и стая за украсяване, но леглото ми е толкова удобно и лаптопа толкова хубаво ми топли скута, че няма начин да стана до утре сутринта от жълто-зеления спален комплект 🙂

Много ми харесва идеята на новия блог. Мисля, че ще го следя с интерес. Идеята за физическо-химическо-билогичното обяснения на поведението винаги ме е привличала много.

Вижте снимката на випуска, която постнах днес. Това са хора от 96 страни. Наистина е много разнообразно и всеки е живял на поне 2 места за повече от 3 месеца… Всеки има с какво интересно да се похвали. (Може би не всеки, но аз при безинтересни хора не се задържам явно). Първоначално бях малко стъписана, че английският ми е много осакатял, но няколко независими момичета и бабата ми казаха, че им говоря добре без да ги питам. А днес в библиотеката един нигериец библиотекар ме занимава половин час. И започна разговора с въпроса “Are you a graduate student, because you look so confident; freshmen usually don’t do like this”, а само аз си знам колко се притеснявам като задавам глупави въпроси.

Сега ще поспя малко, защото утре почва ориентацията по департаменти. Днес беше по общежития и много се забавлявахме. Отговорниците за общежитията са семейства на докторанти и си имат малки деца, които щъкат и крещят на британски английски наоколо.

До скоро 🙂

Репортажи от Колежа на Баба (Мария)

здр. Лид 🙂 днес си взех password-а за достъп до всички компютри в campus-а 😉 затова не можех да ти пиша по-рано 😦 с Живка се видяхме в един hall сме :)))

Вече се регистрирахме за classes , почваме утре 🙂 нямам търпение вече 🙂 нямам думи да ти опиша колко добре се чувствам тук 🙂 всички са мн любезни , никога не съм виждала толкова усмихнати хора на едно място :Ppp всеки ти обръща внимание и се опитва да ти помогне с каквото може 🙂

Аз записах :
intro to business , english composition 1 , intermediate german , west civilization to 1500 , college algebrа and jogging 😉 алгебрата и историята ги взех заради САТ и САТ 2 🙂 , но и без това са ми интересни 🙂

ще рааботя в компютър лаб :)) поне ще мога да си пиша домашните 🙂 или да си помогна с нещо 🙂 моята roommate е от АЙОВА мн е мила , тя е завладяна от манията да гледа филми през цялото време дори си е донесла малък dvd player ;P мисля , че няма да имам проблеми на първо време , че нямам лаптоп , тук навсякъде има компютри 🙂

не мисля , че някога ще съжалявам за избора който направих :)))

целувки ще пиша пак тези дни :)))

Ето къде кирилизирам писмата

Vesi went to Baltimore

А днес се прибрах от Балтимор (Maryland) от семинара на Jack Kent Cooke Foundation.

Tова което ми направи най-много впечатление беше че главната цел на всяка дейност беше всички 150 човека да се опознаем и да обменим идеи и преживявания. И то какви преживявания само. Запознах се с жени които са израснали сираци или са живяли на улицата като тийнейджъри, някои с деца, други са имигрирали в US преди доста години и се борят всеки ден за оцеляване, и още много много. Най вече бях впечатлена от едно момиче която е живяла на улицата, има бебе на 18 и много пъти е карала из града през зимата и се е молела да има достатъчно бензин за да е топло на детето. Тя е трябвало да даде сина си за отглеждане, но оттам започва работа, записва се за колеж, връща си детето и сега е на път за Харвард за магистър! И това е само малка част…Тази група от 150 човека се състоеше от хора в гимназия, колеж и магистърски програми на всяка възраст и всеки е в един от най-добрите университети в Америка плюс няколко в Англия 🙂 Плюс почти половината бяхме чужденци включително и още един българин в групата от трансфер където съм аз 🙂 Беше супер да се срещна с някои от БГ и да си поупражнявам българския малко хаха

Plamena’s adventures after Roosevelt Academy

За работата с професорката… това беше един доста амбициозен проект с които тя се занимава и аз и помагах за няколко месеца.
Правеше grant proposal за longitudinal research (мисля 5-10 години) с деца с ADHD, като се опитва да отговори на фундаменталния въпрос дали ADHD е генетично заложена \”болест\” или е по-скоро effect от media/television (тук пък ако започна да си казвам мнението относно ADHD и как за мен това е болест на Запада ахахах ще стане още по-дълъг този е-мейл така че се въздържам 😀 😀 😀 ).

М/у тая професорка много ми напомни на теб, и по-точно ми припомни нещо, което ти казваше едно време в подкрепа на liberal arts…че въпроса не е дали си добър в някои предмет, а дали си мислещ човек…, защото тогава можеш да се справиш с всяка една наука и във всяка област…

Та напомни ми за теб, защото тя е професор по Media&Entertainment i от 30 години се занимавас television effects on children. А сега за генетичната част от проекта, беше започнала да чете някакви академични трудове от журнали по генетика, с някакви луди формули и странни рисунки…и когато я попитах как така разбира какво чете след като не е доктор или професор по bio science, тя само се засмя и каза че първите 20-30 труда които е прочела са и били доста странни, но с четене свикнала на начина на изказ в тия среди и сега вече няма проблем да пише и да обсъжда хормони, гени, връзки etc… много й се възхитих.