Живка от Коти (САЩ)

(повечето емотикони липсват, защото не се копираха и нямам сили да ги възпроизвеждам ръчно! бел. lyd)

🙂 🙂 🙂 Здравей, Лид 🙂

Най-накрая имам време да ти напиша хубаво дълго, както аз си обичам 😛 , е-мейл-че 😉

Не ме питай за първите ми впечатления от Cottey. Вече и без това не ги помня, но трябва да са били добри.

От тогава насам много неща се случиха къде хубави, къде не, НО най-важното е че като цяло съм много доволна и от себе си
и от учителите си, и от LEO програмата.

Това е списъкът с класовете, които взимам този семестър:

1.General Chemistry (реших да пропусна Intro Chemistry и да се впусна направо в по-дълбоките води и засега поне, доколкото ми е известно, съм първа в класа)

2. Principles of Biology (на този курс продължението му е Genetics, но ще го предлагат чак втората година. Нищо, ще го приживея)

3. English Composition 1 (на първите есета май имах B, но на последното имах май А, ако не ме лъже паметта. Не че това има голямо значение, но обяснява защо съм доволна от себе си и от часовете си)

4. College Algebra ( дръж се да не паднеш – американките МЕН ме търсят да им обяснявам по математика. Поне за три случая се сещам. Аз, която до вчера смяташе, че с математика няма да намерим общ език, сега съм поне малко обнадеждена, че ако работя усърдно мога да преборя SAT Math 1)

5. Toning and Flexibility (тук вече може да се смееш на воля! това ми покрива 1 credit от физическото или там както го наричат. Много е забавно, голямо потене пада и е много живописно отстрани или поне така ме информираха студентки, които случайно са ни наблюдавали отстрани по време на час)

По Biology ми преподава моят advisor. Голяма скица е, все пуска по някоя шега, та целия клас се смее( е, аз от време на време не се смея, защото ми се пада четвъртия час за деня, изморена съм и трудно се концентрирам върху шегите му). Когато си изготвях програмата за първия семестър, той ме попита къде искам да се трансфер-на. Не помня какво точно му отговорих ( то от 18 колежа, кой по-напред да кажа), но със сигурност  споменах Brown и Smith, и май още два. Той, от своя страна, отвърна, че имам добър вкус. И аз така смятам. 😛

По химия учителката ми е от Шри Ланка. Тя ми е и supervisor – не знам дали си спомняш, но работя в Chemistry Lab. Много добре се разбираме. Тя е high-grader (това ли означаваше, че трuдно пише А), но аз засега се справям отлично. Дано догодина пак да работя в Лаба, но и дано вече като senior ми позволят малко по-hard работа. Doing the glassware after having several hours of lectures is not fun at all, но все отнякъде трябва да се започне.

Учителият по English Comp направо го боготворя. Възрастен симпатяга е, много down-то-earth и забавен. Дискусиите в неговите часове ми напомнят за нашите дискусии в курса, като бих добавила, че тук съм малко по-разговорлива. Дори когато съм изморена или притеснена за изпит, тези дискусии ме отпускат. Върху едно есе работим поне една-две седмици, като междувременно му изпращаме е-мейл-и с отговори на въпроси върху това, което учим. Ха-ха-ха, и това ми напомня за теб и курса.

По математика учителят ми е дребен, симпатичен турчин и много му се кефя. Лекцията ни е в 9 сутринта и доста от класа са все още sleepy. За да ни накара да отговаря ме на въпросите му веднъж ни “подкупи” с шоколадови бонбони. Иначе по принцип непрекъсното ни дава една кутия с химикали и моливи, всеки да си вземе каквото поиска.

За учителя по Toning and Flexibility не мога да кажа много освен, че е много мила и готина. На няколко пъти ме пита как се справям с упражненията, трудно ли ми e, лесно ли ми е и пр.

Общо взето в Cottey се радвам на много personal attention от страна на учителите си. Много си се кефя на факта, че ми преподават international учители и че съм заобиколена от international students. Честно да ти кажа, American students here не ми допадат много-много, но това хич не ме бърка. Не съм дошла тук да ги харесвам, а за да уча и предполагам, че има какво да науча и от тези, които не харесвам. На моменти  разни хора ме ядосват с поведението си, но както Веси ми напомни, перфектни хора и места няма. Понякога се питам кой вятър ме довя в Cottey, но след това се сещам, че Cottey е само началото на всичко прекрасно, което ми предстои. Добре, че и Веси ми го напомня отвреме навреме като се засичаме в Skype. Много съм й благодарна на нея за опората, която ми даде първите дни и дори може би целия първи месец в Cottey. Благодарна съм и на теб, защото,ако не беше ти да ме насочиш, сега щях да зубря лекции в София или Пловдив и да се чудя къде е смисълът в това. Просто системата тук ми допада повече. Въпрос на вкус. Моят е добър и пак трябва да ти кажа Thank you for helping me realize what I want my education to be like. Признавам, че не бях от най-добрите ученици що се отнася до тестовете и темите за SAT, но това, което научих или по-скоро утвърдих за себе си по време на application process  много ми помогна, все още ми помага и ще продължи да ми помага занапред. И го пиша, защото го мисля, а не защото знам, че на вероятно ще го постнеш в блога си.

А, забравих за leadership програмата. Ходих в Kansas City Zoo на volunteering. Много забавно ми беше. Взех участие и на други activities, но за тях друг път ще ти пиша (все още не съм ги осмислила, но ще го направя в близкото бъдеще и тогава мога да ти пиша какво ново съм научила за себе си и за хората изобщо).

Така, приключвам, че малко се олях пак в писане. Много ще се радвам, ако успеем да се видим скоро. Аз си идвам за Коледа в БГ. Казвам БГ защото все още не знам къде ще съм точно (Хасково, Пловдив, Минерални бани или Левка), но може и да се засечем в Хасково. Много се бях затъжила за семейството ми и за Милена и Марияна, но намерих начин да се чувам с тях по Skype. Който търси, намира и вече бих казала, че няма нищо което да ми липсва тук, в Cottey. Е, отвреме навреме си се сдухвам заради обстановката (Невада не е най-прекрасното място в света), но след това се сещам защо съм тук : за да се забавлявам, докато уча, и да уча, докато се забавлявам, и, разбира се, за да се трансферна някъде (Brown ми е голямата мечта), но каквото сабя покаже.

Aйде стига толкова, че пак се олях. Всичко най най ти желая. Не знам кога пак ще ти пиша (днес по чудо намерих свободно време), но дано се видим скоро по коледно, новогодишно и прочие време. Успех ти желая и не се ядосвай много много с новия курс. Нали знаеш, че всеки следващ е все по-зле. Така е с учениците… не можеш да им го набиеш в главата, че всичко, което правят, го правят заради себе си.

P.С.: хе-хе-хе, видя ли как без да искам направих послание към всички следващи твои ученици? хехехе, запазена марка съм 😛 от мене все едни такива може да очакваш…

Bye, че трябва да вечерям (щеше да е хубаво да можех без храна, ама не мога:P )

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: