Радина от Williams

Лид! Благодаря, че ми писа! Аз често си мисля за теб и ще се радвам да ти разкажа какво се случва с мен.:))))

В момента сме в пролетна ваканция. Интересен факт е, че пролетната ни ваканция е доста по-дълга от коледната – цели две седмици. Първата седмица съм си тук, в Williamstown, почивам си, чета, гледам филми…тихи занимания.:) В неделя (27ми март) заминавам за Аризона за една седмица на community service trip. Ще бъдем в едно много бедно религиозно училище в резервата Navajo Nation Arizona и ще преподаваме на второ-/третокласници различни неща. Моят workshop се казва \”The World in Your Hands\” и е основно за география и езици. Аз, разбира се, никога не съм била в Аризона, нито пък съм работила с малки индианчета, така че не знам какво да очаквам, но нямам търпение.:)) В същото време, обаче, малко ме е страх, защото не знаем къде ще спим, какво ще ядем, или пък какво точно е училището, но и в това си има чар… ще имаме sleeping bags и allowance за храна, така че всичко ще е наред. 🙂

Williams е много красив през пролетта. Катеричките си играят, сградата, в която съм в момента се намира в един парк и наоколо понякога има еленчета, топло е и денят вече е нормален. Зимата обаче беше жестока. И най-лошото е, че е ужасно дълга. В 4:30 следобед вече беше тъмно. Преди Коледа температурата падна до -20 градуса. Всичко това може да бъде малко депресиращо, но професорите и деканите знаят това и не спират да се грижат за нас като за бебета, да ни организират разни неща и да не ни оставят въобще да усетим, че е студено и снежно. Навсякъде вътре беше много топло. Имаше период, в които разликата в температурите навън и в сградите беше може би 35 градуса. Луда работа. Но кампусът е много мъничък, така че не е толкова зле. Докато си още стоплен на излизане от едната сграда, вече можеш да влезеш в друга. Имаме много готини мазета-лабиринти, през който може да се минава от единия край на сградата до другия много бързо.

Първият семестър взех: Biology of Nutrition and Exercise; Comparative Politics; Spanish 101 и First-Year Residential Seminar (FRS). Мисля, че ти бях разказала за FRS, но може би си забравила: това е class-experiment, в които учениците, които го вземат, живеят в едно \”entry\” (ентрито е като малко блокче, в което има около 20 фрешмен ученици и двама Junior Advisors (JAs) – ученици предпоследна година, винаги момиче и момче, които се грижат за фрешмен и са в ролята на майка и баща, сплотяващи бебетата фрешман и грижещи се за нас и нашите проблеми. На JAs не им се плаща, правят го от добра воля. (И може би, CV strengthening)

Всичките ми 4 classes 1вият семестер бяха страхотни. Имах чувството, че буквално някой ми разпъваше мозъка с две ръце…всеки ден бях подложена на толкова нови и сложни идеи, че понякога не можех да повярвам колко различна се събуждам всеки ден…като нова. Последната половин година определено съм пораснала много. Ще видиш лятото 🙂 Станала сам по-смирена, но и по-уверена в себе си, по-обективна, но и бореща се за щастието си; забравих до голяма степен суетата, която ме беше завладяла по едно време и обръщам повече внимание на хората около мен; мисля по-добре, структурирам си аргументите по-добре, уча страшно много неща всеки ден, но не се изморявам. Никога преди не съм имала толкова много идеи и желание да работя, за да ги постигна.

Williams, обаче, до голяма степен е изкуствен рай. Половината от учениците тук си плащат огромната tuition bill, така че можеш да си представиш какви са. Никoй не се опитва да го демонстрира,разбира се,но всеки ден чувам за ваканции в Belize и Hawaii, дегустации на вино, семейни експедиции в Андите и ски в Европа…Доста от тях си имат коне и огромни кучета. :)) Много ми беше интересно в началото, че 50% от учениците тук са професионални атлети – on the school teams. А голяма част от останалите играят някакъв спорт непрофесионално. Също така, в началото бях силно впечатлена от начина, по които им протичат дните. НИКOЙ НЕ СИ ГУБИ ВРЕМЕТО! Направо ми беше страшно. Няма Skype по 3 часа на ден, няма кафета, няма глупави разговори. SOCIALIZATION is during MEALS. Сутрин часове, следобед тренировка + extracurriculars, вечер – учене и есета. И затова в началото като говорих с мама по Skype й казвах, че съм заобиколена от superhumans – добри по всичко академично+Спортисти+Забавни+ДОБРИ ХОРА.

Да, това последното е впечатляващото. Имаме Honor Code, но и без него съм сигурна,че нямаше да има проблеми. Никога не си заключвам стаята; оставаш си лаптопа някъде и го намираш на същото място след 5 часа, професорите не са в залата по време на изпитите; на никого не му идва на ум да преписва или краде интелектуален труд. Освен това ми се извиняват, когато аз съм виновна и ни обгрижват толкова много, че не е безопасно след Williams да излезеш в реалния свят и да се държиш по същия начин. Но поне се убедих,че има общество, в което хората са достигнали ниво на развитие, което аз смятах за недостижимо. Може би това се дължи до голяма степен на факта,че Williamstown е само Williams College + богати пенсинирани професори/доктори/адвокати в околните къщи. Малко сладко селце в Berkshire Moutains, чиите обитатели ме накараха да преосмислия всичките си ценности и да повярвам, че да бъдеш добър и честен е не само нормално (в което България ме накара да се съмнявам), но и единственият правилен начин да изживееш живота си.

Лид, ще свършвам сега, но скоро пак ще пиша, зaщото имам още много за разказване. Благодаря ти за живота, които ми подари, защото без теб нямаше да съм тук. Лека нощ.
целувки

Радина
Връщам се на 27ми-28ми май.

Advertisements

3 responses to this post.

  1. Posted by Бисер on March 24, 2010 at 7:20 pm

    Радина – искрено се радрам , че имате шанса да почувствате силата на доброто у вас и да го развивате. Вашият разказ за живота и преображението Ви в колежа в Уйлямс впечатлява с
    преусмислянето на ценностите в живота Ви и умението да бъдете полезна.
    Удивлявам се на на умението и позитивната енергия на Лидия Стайкова да открива,
    насърчава и дава шансове за полет на толкова български деца.

    Reply

  2. Posted by Бисер on March 24, 2010 at 8:40 pm

    Лид, благодаря за постинга и позитивното отношение към споделеното ми с теб писмо.
    Извини ме , че не влизам в полемика в коментарите.
    Има неща в живота , които са необясними дори и за зрели и умни хора.
    Позитивното отношение към живота е доброволен труд, който не всеки е склонен да пожертва.
    Радваме ,че ти го правиш и за това съм със теб.
    Както и тази горичка край Хасково.

    Както пише по-горе Радина, битието в България и Щатите е определяло развитието на съзнанието й. Трогателна е признателността й към теб за “подарения живот” и вяра.
    Винаги се впечатлявам на неизчерпаемия позитивизъм в блоговете ти и коментарите ти.
    Имаш невероятната способност в морето от съмнения в България да усещащ
    позитивното градивно начало в човека и да му даваш шанс да се самореализира.
    Любовта и вярата в доброто са необясними.
    Те не правят смисъл. Те са. Само да повярваш.
    Просто и наивно, като дете.
    Или като твоите ученици , Радина например.

    Reply

  3. Radina, az sam v Smith College v Northampton, MA koeto spored Google Maps e na chas i polovina ot teb ta shte se radvam da se vidim ako imash pat nasam ili ako imash nujda ot neshto, obajdai se. Moje da me namerish vav Facebook (Vesi Hristova) 🙂 Az sam fellow Lyd student 😛

    Reply

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: