Archive for October, 2011

UCAS 2011

Before I post the new instructions, you could refer to these.

I could not see any fundamental differences at my first glance 🙂

Митко, либералните изкуства и Амстердам :)

Здрасти, Лид! Щях да използвам двучасовата си дупка между часовете да
си пиша домашната по логика, ама явно всеки има проблем с обясненията
в час и никой не схваща какво се прави, та вместо това ще гледам да
изброя всичко за изминалия ми месец в Амстердам. :]

Страшно много странни, интересни, депресиращи и ентусиазиращи случки
ми бяха на пътя. Като общо взето не е имало ден, който да мога да
нарека нормален, както наричах 99% от дните ми в Хасково. 😀

Още когато пристигнах на 27 август си беше абсолютно пътешествие да се
добера до общежитията, тъй като се падаше събота и нямаше организирани
бусове до общежитията (които в повечето случаи дори не те и оставят
директно до общежитията, но това го разбрах по-късно от други хора).
Въпреки че имах указания как да стигна тях, се лутах около три часа из
Амстердам, като за мое “щастие” се изсипа сигурно най-големия порой откакто съм тук. В крайна сметка стигнах до гарата до общежитията и едни
второкурсници ме упътиха точно към входа, който ми трябва.
Съквартирантът ми вече беше пристигнал, та имах ключ да влезна.

Малко странно ми беше като се събудих за пръв път там. За малко си
мислех, че съм си още в мойта стая. 😀

Общежитията са нещо като слепен блок. Самата сграда обаче е много
интересна, движи се в  крива непрекъсната линия. Стаите са прилични,
смея да кажа дори идеални, като изключим факта, че влизаш в чисто
празна стая. Една седмица спах на пода, като смея да кажа, че беше
сравнително добре. Очаквах да ме боли всичко. Но кой ти мисли за
болки, като всеки ден се прибирах мъртво изморен. 🙂 От друга страна,
общежитията са на 20 минути с колело от центъра и на 10 от академик
билдинга.

Нямаш представа за каква красота става въпрос в академик билдинга.
Разположен е точно до река и от някои стаи направо си се вижда
реката от другата страна. Също така вътре е много приятно. Има комън
руум, който е доста големичък – спокойно побира 150-200 човека, както
и нещо като библиотека, където хората, които шумът в комън руума ги
притеснява, могат да отидат. Обичайно обаче се ходи там, за да се
наспиш в дупките между часовете, защото има супер удобни дивани. 🙂 От
догодина ще се местим в нов академик билдинг, който е точно отсреща на
общежитията. Изпитвам смесени чувства относно това. Страшно много ми
харесва тази сграда тук, но и другата изглежда да бъде страшна.
Предполагам ще трябва да почакам до догодина.

А Амстердам, сам по себе си, и през деня и през нощта е невероятен!
Няма да се учудя, ако живея в най-разкошното място на света. Никакви
съжаления не изпитвам, че кандидатствах в такъв късен момент и всичко
се получи по толкова объркан начин. Напълно си заслужаваше безсънието
и всички нерви.

AUC се бяха погрижили много добре за интрадакшън уийка. Всеки ден
бяхме заети по няколко часа, за да ни разхождат и показват основни
работи, от които ще имаме нужда в самия колеж. Времето също беше много
хубаво, като постоянно ни казваха какви късметлии сме, че не сме имали
същото време като миналата година. Също така бяха организирали и разни
развлечения за всяка вечер. Две вечери имаше разни партита по
общежитията, а в три от вечерите имаше организирани разни клъбинг
събития. Много лошо се напих на едното, хахахахахахаа. Най-много ми
хареса, че имаше организиран ИКЕА трип. Много тънко минахме с цялата
история, тъй като поръчахме всичко заедно, и излезе доста по-евтино.

Запознахме се също така и с тюторите ни. Аз лично първия път бях
асайннат към грешна група, втория път бях в правилната, третия път се
обърках и отидох в грешна. Та, общо взето посетих три различни групи.
😀 Тюторът ми е и учител по академик инглиш (след малко ще говоря
какво съм записал първия семестър и защо). Голям катил е! Сцепва ме от
смях. Много свестен и отзивчив човек и общо взето за всичко мога да го
потърся. Много ми напомня на класната в това отношение, имат много
сходна политика относно преподаване и отнасяне към учениците. 😀

Мисля, че е време да вмъкна и как се придвижвам навсякъде. 😀 Като
цяло, смятах, че ще е голям проблем да си намеря евтино колело.
Най-простите и разбити колела тук са по 50-60 евро, та почти се бях
отказал да търся нещо, което ме удовлетворява в качество и цена,
просто защото не исках да се налага да вървя огромните разстояние пеша
(веднъж като свикнеш не ти се струват толкова огромни). Още на първия
ден от интрадакшън уийк по пътя минах покрай магазина за колела.
Видях, че има един човек отпред и помислих, че е продавачът. Попитах
го за най-евтиното и удачно колело и той изкара едно измежду купчината
и ми каза, че е 20 евро заедно с веригата. Учудващо добро колело за 20
евро! Веднага го взех и отпраших. Но двайсетина метра по-късно се
сетих да пробвам веригата. Ключът не влезе! 😀 Обръщам се назад и
гледам арабинът възира от магазина с бърза крачка, тъкмо даже завиваше
в някаква улица. Веднага усетих, че ми е продал крадено колело, но
реших да се убедя. Настигнах го и го спрях, направи се, че не ме чува.
И там вече нещо ми прищрака и направо го блъснах в една стена и се
супер сериозно го попитах дали колелото е крадено. В началото не
казваше, но си принза. В крайна сметка се разбрахме да си взима
скъсаната верига и да ми върне пет евро. 😀 Щях да се опитам да
договоря до 10 евро пейбек, но хората взеха да ни гледат и трябваше да
го пусна. 😀  Та, така се сдобих с колело. 🙂 По принцип не е хубаво
да си с крадено колело, защото ако те хванат, ти носиш последици, но
сред милионите колела тук, съм склонен да поема риска.

През първата седмица също така имахме организиран уъркшоп. Всеки имаше
право да избере пет, от които може да посети само един – този, който
AUC назначи. Без много, много да се чудя записах Криейтив райтинг като
първи избор и брейкденсинг като втори (rofl). Нямаше да пиша други, но
искаха да имаме пет, та ги довърших на случаен принцип. Сложиха ме в
крайна сметка в криейтив райтинг уъркшопа. Срещнахме се два дни
по-късно. Бяхме около 8 човека, всички от AUC. Направо започнахме с
писане, за да се усети за какво е уъркшопа. Всеки трябваше да напише 5
неща и после разменихме с хората и трябваше въз основа на тези неща да
напишем шорт-стори. Голям кеф! После четохме на глас, коментирахме и
накрая учителят  ни разясни разни похвати. Как се печели доверието на
читателя и какво различава добрия от лошия диалог. Интересно е, че
ползва сценарии на Куентин Тарантино, като добри диалози, хахахахаа.
Както и да е, страшно яко беше. В края даже като разбрах, че е  било
само, за да видим какво стаа, ми стана много кофти. :/ Още по-кофти е,
че не можах да се запиша за официалния уъркшоп, защото нямах
холандска банкова сметка, докато имаше свободни места в групата.

Сега малко за учебната програма и впечатленията от курсовете, които
съм записал. 😀

Първото, което ми направи впечатление е колко малко сме хюманитийс
мейджърите. Може би сме 20 човека, от целия випуск, същата е и
историята при по-големите. Предимно хората тук са сайънс и соушъл
сайънс мейджъри.

Първата година има разни курсове, които трябва да завършим
задължително, за които в момента не мога да говоря със сигурност кои
са, но знам два от моите са в тая графа.

Academic English I – Единият от двата напълно задължителни за всички.
Идеята е да се научим да използваме английския език на академично
ниво. Да можем да анализираме, критикуваме, резюмираме текстове на
ниво, което не можеш да използваш изрази от рода на “I think…” Още
втория час имахме групова презентация и всичко мина доста добре. Имаме
А-. (party) Трябваше и един пейпър да предам. Не съм получил още
оценка, но масата е във C-рейнджа. 😀 Надявам се да не съм под това
поне, защото наистина не се справих оптимално 😀 А като цяло Джонатан,
както вече споменах, е адски печен! Еврейски американец е, но се е
оженил за холандка и са решили, че е по-добре да си гледат децата тук,
та това е общо взето как се е озовал тук. Откакто разбра, че прякорът
ми е “Микса”, отрича да признае, че името ми е “Димитър”, но всъщност
това е и добре, защото открай време се опитвам да накарам хората да
ми викат “Микс” навсякъде. 😀

Logic, Information Flow & Argumentation – Също задължителен. Много
скучна история. Учителка ми е една гъркиня, която много странно
обяснява нещата. Няма навика да дава примери и общо взето всеки път
чакаме да обяснява домашните в час. 😀 О, да! Имам тест другата
седмица също 🙂

Big Questions in History – Това до голяма степен го записах заради
Стоян. 😀 Постоянно ме подиграва, че нямам елементарни познания и
реших, че е наистина срамно и наистина искам да науча нещо. Бях малко
неприятно изненадан вчера, когато ми се наложи да чета целия учебник за теста
днес (25% от цялата оценка :/), който между другото наистина се
надявам поне за B- да съм направил, че общо взето всичко, за което
става дума в учебника е за създаването на вселената, галактикте и
разните еволюционни процеси. Междувременно с лекциите трябва и да
работим по наш собствен “голям въпрос”, като аз за сега съм избрал
“История на футбола”, защото нищо друго не мога да коментирам или
работя върху, с което в действителност да съм наясно. 😀  Надявам се
поне покрай дискусиите в часовете да науча нещо повече. Защото
наистина се срамувам, че никакво понятие си нямам от история. 😀

Communication – Като си представя, че се двоумях това ли да пиша или
не, наистина съм адски доволен, че го записах! Общо взето учим ефектите
на Масовите Медии върху обществото. Единствения курс може би, който
наистина разбирам и мога постоянно да имам мнение за всичко. 😀 С
удоволствие си купих учебника, който е 80 евро :/ До такава степен ми
харесва, че миналата седмица, когато се падаше празник на деня, в
който имам Communication, ми се ходеше на даскало. Което за мен си е
наистина рядкост. 😀 Имаме вече асайннати два пейпъра за края на
октомври и средата на ноември, както и на някои се падна да правят
презентация. От 9 възможни теми, само си шептях “Само не покритие на
хомосексуализма в медиите, само не покритие…” Можеш да си представиш
какво ми се падна 😉 Поне ми се падна много яка партньорка,
хахахахахаха. Та, по-другата седмица трябва да сме готови с поне
30-минутна презентация. 🙂 Брус (учителят), си е явен африканец. И
наистина не искам да звучи расистско, защото нямам това за цел. Аз съм
страшен почитател на негрите. И даже супер много се зарадвах като
видях, че ще ми го води той. Има супер силно изявен африкански акцент,
въпреки, че е завършил в Англия, магистратура, докторатура и разни
такива. Преподавал е и в Америка и т.н. Трябва да го снимам, иначе не
мога да ти обясня косата и брадата му. 😀 Първия път като се
представяхме, след като му казах да ме нарича “микс” избухна в смях, а
пък реакцията му беше “man, you killin me, is that some rapper
bullshit”, хахахаха хах хах аа. Много ме кефи, че постоянно пуска
разни етнически и расистки шеги, разбира се не с цел да обижда някой.
😀

Семестърът ни е разделен по една система, която си спомням от гайда за
американските университети – 8+8+4. През 16-те седмици трябва да
завършим четирите курса, които изброих, а през другите 4 седмици имаме
интезивен курс, който в първата година е или Identity-нещо си или чужд
език. Още се чудя какъв език да запиша. Бях писал холандски, но може
да го сменя с френски. Но това ще го мисля, като му дойде времето.

Часовете ни са много яко разпределени. Имаме по два часа дневно четири
дни в седмицата, като в сряда съм свободен. Въпреки това, обаче
наистина изискват доста неща от нас, както и виждаш по-нагоре 🙂 Ще
трябва да свиквам, общо-взето за пръв път от 7-8 години насам да уча
отново редовно. 😀

Часовете обикновено продължават между час и половина и два часа, с
разни пет-минутни почивки.

Нещото, което наистина прави впечатление, е че тези 100 точки TOEFL,
които искат нaпълно си личат. Всички тук говорят английски страшно
добре. С изключение може би на моя съквартирант, който някак си ги е
излъгал с някакво доказателство, че е преподавал английски в
Никарагуа, което те са сметнали за достатъчно. И не стига, че
английският им е на страшно високо ниво, ами и  говорят поне по още
един-два еизка, има хора, които и повече от това говорят.

Мотото им на 100% отговаря на действителността. Има най-различни хора
и то от най-различни места. И 95% имат разни супер интересни
преживявания и истории. Разбира се холандците са най-много, но пък за
сметка на това са страшно печени типове. След това, доколкото съм
забелязал, има най-много германци, които мен до някаква степен ме
дразнят (съквартирантът ми е германец). Има един полу-тайландец,
полу-холандец, например, който е бил монах в Тайланд за три дни 😀 Има
един американец, който наистина смятам, че е жива енциклопедия. Изобщо
не ме учуди, че е бил приет в куп престижни университети в Америка
(Amherst, Boston College, etc.). Интересното е, че е дошъл тук, защото
четири години е събирал пари, за да може да плати всичко самичък.
Другата причина е и че има английско гражданство, което му дава право
да се възползва от цените за европейци. 😉 Иначе като цяло – Мексико,
Сенегал, Китай, Виетнам, Австралия, разни страни от средния изток –
само хора от различни държави да искаш и с различни интереси да искаш.

Като говорим и за език, в Амстердам до сега не съм срещал човек, който
да не говори английски. Даже бабите и дядовците, които съм засичал по
разни супермаркети говорят английски. Не добре колкото съучениците ми,
но все пак!

Хората като цяло нямат нищо общо с българите. Даже още ми е трудно да
свикна с цялата история непознати хора постоянно да ме поздравяват.
Всеки те заговаря, разпитва те за разни интелектуални въпроси. Абе,
лудница. Едната вечер, като бяхме навън, в Червените фенери вместо да
обсъждаме колко яки са проститутките, обсъждахме моралната дилема дали
или не да плащаш за секс, дори когато е легално. Моята позиция няма да
я заявявам, хахах аха хах ах ах. Това е примера, за който сега се
сещам на момента, има и много други. 😀

Някакви супер близки партии все още нямам. С “монаха” се разибрам
много добре, даже сме се разбрали да бръмчим някоя вечер в търсене на
захвърлени дивани. 😀 Не е истина какви мебели изхвърлят хората! Ако
знаех, че е така от по-рано сигурно щях да се обзаведа от улицата
(rofl). Има и една фотографка, латвийка, която много ме забавлява,
много е зла. 😀 Но както казах – нямам някой, който да чувствам
близък. Пък и то е нормално. Не е минало чак толкова много време. 🙂

Единственото лошо нещо предолагам е  ако трябва да живея с швабата
още няколко месеца. Накрая ще го набия. Много изнервящ тип е.
Постоянно ми дава някакви тънки съветчета и ми казва какво да направя
и как трябва да го направя. Няколко пъти му казвам, че дразни, ама
явно не му е пределно ясно. Върхът беше, когато реши да вкара “опита”
си в сглобяване на мебели в моя помощ. Лошото е, че и настояваше.
Едвам го отпратих да прави нещо друго, иначе щеше да иде два пъти
повече време в сглобяване. Имаше и една комична ситуация, за която все
още смятам, че вината е предимно негова (rofl) Къпя се, ама забравих
да си взема самобръсначката. Изкъпах се и отидох да я взема, ама през
това време той влиза да се къпе. Викам си “Ем, добре. Няма да се
бръсна ся.”, защото и бързах. Обаче той в тоя момент излиза от банята
и влиза в тоалетната. И аз направо влизам да се бръсна и без да се
оглеждам много, много почнах да се бръсна. И излиза той от тоалетната
и взе нещо да пищи “кофи, май кофи!”, първо помислих, че нещо се е
изгорил. Влиза в банята и посяга към мивката, аз в същия момент
поглеждам надолу и гледам, че си е оставил кафето В МИВКАТА НА
БАНЯТА!!!!!!!! Ами, не знам дали имаше право да ми се ядосва, че в
момент на бързане съм се избръснал в кафето му (rofl) Направо го
помолих другия път да си остави кафето в тоалетната. Да види какво
става тогава, ха ха ха хаах ах а.

Освен всичко друго, има към десетина студентски организации. Аз засега
към никоя няма да се присъединявам, но не знам дали автоматично не
ставам част от тази за спорта, тъй като два пъти седмично се събираме
да играем мач. Стадионите са страшни! Изкуствената трева е зверска, и
като цяло целият наем е супер евтин. Два пъти седмично по час и
половина за 6 месеца, нещо от рода на 20 евро на човек. Може и
по-малко да дойде.

Остава единствено да започна да си търся работа. Но това ще е след
две-три седмици сигурно.

Ами мисля, че покрих първия месец. 😀 Знам, че е бая, но мисля, че се
получи добре. 😀 Сега не ми се проверява, пращам го направо. Ако съм
изпуснал нещо, ще допълня по-късно, защото както казах, наистина много
неща имах/имам за разказване.