Archive for the ‘FAQ’ Category

2 и 4 годишен колеж в САЩ

2 годишните университети не ти дават диплома за бакалавър. В някои от тях преподаването не е на никак високо ниво. В тях по-често учат хора, които не планират да завършат висше образование. Някои учат докато работят и им е нужно да понаучат нещо, което им трябва за работата.

Това, обаче, не се отнася за 100% от 2 годишните колежи. Има и такива, в които образованието е на доста по-високо ниво, след завършването на които студентите често се трансферират в 4 годишни ( и то от най-добрите!), където получават бакалавърска степен.

Разбира се, много по-приятно би било да влезнеш в хубав 4 годишен колеж и да не мислиш за кандидатстване по време на втората година в 2 годишния, но за някои е по-лесно да влезнат в 2 годишен и да се адаптират към начина на работа в колеж, да наваксат някои пропуски от гимназията.

Advertisements

разликата между колеж и университет

Знам, че в България думичката колеж не звучи добре, понеже се свързва най-вече с учебни заведения, в които се учи по-малко от 4 години и които не ти дават диплома за бакалавър. Колеж означава И това, но не само и не най-вече.

Колеж в англоезичния свят означава това, което на български по-често наричаме университет, и води до бакалавърска степен. Някои колежи предлагат и магистратура, а други наистина са 2 годишни и не водят до бакалавър, но така или иначе всичко, което ви подготвя за бакалавър, особено в САЩ, се нарича колеж и не е мръсна дума.

Така че когато става въпрос за хора, на които тепърва им предстои да учат за първата си степен във висше училище, обикновено употребявам “колеж”, а не “университет”.

Колежът понякога е част от университет. Просто университетът е нещо, което предлага всички степени – и бакалавър, и магистър, и доктор. Частта от университета, която образова учещите за бакалаври, се нарича колеж. Така че за колкото и велики да се смятате, в колкото и велико училище да учите, ако учите за бакалавър, сте в колеж. Така е в Харвард и Оксфорд. Ако не ви харесва и искате да учите за бакалавър в нещо, което се нарича университет, можете да изберете Пловдивски Университет, да речем.

Как така ваш роднина учи в Harvard University, пък аз казвам, че учи в Harvard College? Ами просто Harvard College е, да го наречем, “отдел” на Harvard University – отделът за бакалаври. Има и още няколко “отдела”, в които учат за по-високи степени и имената им пак започват с Harvard, но никое само по себе си не е университет. Университет е нещо абстрактно, което обединява всички отделни “отдели” (училища).

Надявам се това най-после да успокои духовете на родителите и на амбициозните ученици. А учениците, най-после разберете, че още сте малки и ви се полага първо да минете през колеж и да станете бакалаври – приемете го философски.

степени за висше образование

В англоезичния свят и у нас ( а лека-полека и по целия свят) са:

Бакалавър (Bachelor)у нас и в САЩ е с продължителност 4 години, а в някои европейски страни е 3 години. Учите го след завършване на гимназия. Не можете да го прескочите и да се дипломирате за Магистър или Доктор без тази първа степен на висшето образование. Ако ви предстои да учите за бакалавър и търсите информация в някой сайт на висше училище, гледайте информацията за Undergraduate. Ако си ученик или не си завършил никакво висше образование, те интересува тази степен!

Магистър (Master) в зависимост от специалността е с различна продължителност, но най-често е около 2 години. Нужно е първо да сте завършили със степен Бакалавър. В много случаи не е нужно бакалавърската степен да е по същата специалност както магистратурата, която искате да изучавате.

Магистратурата предполага, че сте наясно какво искате да специализирате. Повечето кандидати учат магистратура когато са поработили и натрупали опит и са наясно със себе си. У нас не е така – тук всеки бърза да свърши всичко наведнъж и “да му се маха от главата”.

Никак не е задължително да учите и двете степени в едно и също училище. Ако ви трябва повече информация, търсите думичката Graduate. Някои работодатели предпочитат да наемат магистри, а не бакалаври, но зависи за каква работа става въпрос.

Доктор (Doctor, често е PhD, но да не се отплесвам в подробности сега) – Тази степен е само за тези, които се интересуват задълбочено от някой проблем и искат да го изследват самостоятелно, тъй че са готови да му посветят някоя и друга година от живота си и да напишат дипломна работа, която представлява оригинален труд.

Формално е нужно на тези, които искат някой ден да станат редовни професори във висше училище. И на тези, на които душата им копнее да учи. Така че докторати не се правят от твърде много хора, особено ако сравняваме с кандидатите за бакалавърска степен.

За повече информация в университетите – търсете с вълшебната думичка Postgraduate.