Archive for the ‘just so …’ Category

Admission blogs

Some colleges have started their own admission blogs.  I have not had the time to read any of these, but I was curious just to take 5-second looks at them 🙂 It seems that college blogs could be as diverse as colleges themselves. They remind me of personal blogs – some show care about good looks, and others do not; some seem to be funny, while others seem to be boring. I wonder whether we should  size up a college by reading its blog.

I do not know yet whether reading such blogs is useful, but I have added some links in a new category “Admission blogs”, where you could also see admission advice from NY Times, etc.

Advertisements

September

My first day at the office will be 7 September. I’ll be there every workday from 3 to 6 p.m. You are welcome 🙂

A special group session for college applicants will be held in mid-September as some of them are out of town now.

Hi!

Dear students,

I am sorry for posting this update that late, but things did not turn out exactly as I had imagined. My son was born on 7 June, and it took me longer than I had expected to get used to his  needs. Meanwhile, my father was seriously ill and passed away on 13 July.

I hope you have stored enough books to read as I might not be able to show up at the office before the end of August. Well, I’ll be there almost daily in September, so don’t worry 🙂

Today I am starting to read and comment on your essays. I hope you keep writing, mailing and waiting patiently for my responses. Do not forget to write something in the subjects fields of messages 🙂

We’ve been talking about

intelligence, learning, success, college admission, work, business, etc.

so you might be interested in this video:

Daniel Goleman (you might have read his “Emotional Intelligence”) presenting his new book and sharing interesting findings. You might read my book review in Bulgarian here.

To the ones who plan to crack / hack / ace the SATs and other tests

An excerpt from a comment in my Bulgarian  blog:

Стефка:

в университета, в който преподавах, имах студентка от беден, западащ град. Благодарение на собствените й амбиции и тези на майка й, беше завършила училище с висок успех и беше изкарала добри резултати на SАТ, озовавайки се в съответния университет. Проблемът обаче беше, че момичето, макар да беше хванало цаката на въпросните тестове, нямаше никакви реални познания и умения за анализ и въпреки огромното си трудолюбие отпадна поради многото изпити, които не са в тестов формат.
Ако това работливо и умно момиче, някой ден завърши дните си в Уолмарт, причината ще бъде именно, че системата никога не й е дала шанс да се развие.

Vesi went to Baltimore

А днес се прибрах от Балтимор (Maryland) от семинара на Jack Kent Cooke Foundation.

Tова което ми направи най-много впечатление беше че главната цел на всяка дейност беше всички 150 човека да се опознаем и да обменим идеи и преживявания. И то какви преживявания само. Запознах се с жени които са израснали сираци или са живяли на улицата като тийнейджъри, някои с деца, други са имигрирали в US преди доста години и се борят всеки ден за оцеляване, и още много много. Най вече бях впечатлена от едно момиче която е живяла на улицата, има бебе на 18 и много пъти е карала из града през зимата и се е молела да има достатъчно бензин за да е топло на детето. Тя е трябвало да даде сина си за отглеждане, но оттам започва работа, записва се за колеж, връща си детето и сега е на път за Харвард за магистър! И това е само малка част…Тази група от 150 човека се състоеше от хора в гимназия, колеж и магистърски програми на всяка възраст и всеки е в един от най-добрите университети в Америка плюс няколко в Англия 🙂 Плюс почти половината бяхме чужденци включително и още един българин в групата от трансфер където съм аз 🙂 Беше супер да се срещна с някои от БГ и да си поупражнявам българския малко хаха

Do you ever get bored?

Yesterday I worked with a student on her application to medical schools. One of her reasons to study medicine is that medicine is a fast and constantly evolving field, so she would be a life-long learner and thus never get bored. She told me she got bored when she did not have homework assignments or someone to tell her what to do or entertain her. While she was talking, I jotted down in my notebook “no self-guidance”.

Today I have been thinking about boredom and self-guidance. I believe that every career requires a certain degree of self-guidance and leadership, that the prestigious, well-paid, rewarding careers my students dream of require a high degree of these.

I also believe that boredom and self-guidance are related. Some day I’ll have the time and patience to show you how.

I’ll be trying to find out how kids grow up into self-guided adolescents and adults or into bored, dependent ones. Do you have any clue?