Archive for the ‘students’ Category

Митко, либералните изкуства и Амстердам :)

Здрасти, Лид! Щях да използвам двучасовата си дупка между часовете да
си пиша домашната по логика, ама явно всеки има проблем с обясненията
в час и никой не схваща какво се прави, та вместо това ще гледам да
изброя всичко за изминалия ми месец в Амстердам. :]

Страшно много странни, интересни, депресиращи и ентусиазиращи случки
ми бяха на пътя. Като общо взето не е имало ден, който да мога да
нарека нормален, както наричах 99% от дните ми в Хасково. 😀

Още когато пристигнах на 27 август си беше абсолютно пътешествие да се
добера до общежитията, тъй като се падаше събота и нямаше организирани
бусове до общежитията (които в повечето случаи дори не те и оставят
директно до общежитията, но това го разбрах по-късно от други хора).
Въпреки че имах указания как да стигна тях, се лутах около три часа из
Амстердам, като за мое “щастие” се изсипа сигурно най-големия порой откакто съм тук. В крайна сметка стигнах до гарата до общежитията и едни
второкурсници ме упътиха точно към входа, който ми трябва.
Съквартирантът ми вече беше пристигнал, та имах ключ да влезна.

Малко странно ми беше като се събудих за пръв път там. За малко си
мислех, че съм си още в мойта стая. 😀

Общежитията са нещо като слепен блок. Самата сграда обаче е много
интересна, движи се в  крива непрекъсната линия. Стаите са прилични,
смея да кажа дори идеални, като изключим факта, че влизаш в чисто
празна стая. Една седмица спах на пода, като смея да кажа, че беше
сравнително добре. Очаквах да ме боли всичко. Но кой ти мисли за
болки, като всеки ден се прибирах мъртво изморен. 🙂 От друга страна,
общежитията са на 20 минути с колело от центъра и на 10 от академик
билдинга.

Нямаш представа за каква красота става въпрос в академик билдинга.
Разположен е точно до река и от някои стаи направо си се вижда
реката от другата страна. Също така вътре е много приятно. Има комън
руум, който е доста големичък – спокойно побира 150-200 човека, както
и нещо като библиотека, където хората, които шумът в комън руума ги
притеснява, могат да отидат. Обичайно обаче се ходи там, за да се
наспиш в дупките между часовете, защото има супер удобни дивани. 🙂 От
догодина ще се местим в нов академик билдинг, който е точно отсреща на
общежитията. Изпитвам смесени чувства относно това. Страшно много ми
харесва тази сграда тук, но и другата изглежда да бъде страшна.
Предполагам ще трябва да почакам до догодина.

А Амстердам, сам по себе си, и през деня и през нощта е невероятен!
Няма да се учудя, ако живея в най-разкошното място на света. Никакви
съжаления не изпитвам, че кандидатствах в такъв късен момент и всичко
се получи по толкова объркан начин. Напълно си заслужаваше безсънието
и всички нерви.

AUC се бяха погрижили много добре за интрадакшън уийка. Всеки ден
бяхме заети по няколко часа, за да ни разхождат и показват основни
работи, от които ще имаме нужда в самия колеж. Времето също беше много
хубаво, като постоянно ни казваха какви късметлии сме, че не сме имали
същото време като миналата година. Също така бяха организирали и разни
развлечения за всяка вечер. Две вечери имаше разни партита по
общежитията, а в три от вечерите имаше организирани разни клъбинг
събития. Много лошо се напих на едното, хахахахахахаа. Най-много ми
хареса, че имаше организиран ИКЕА трип. Много тънко минахме с цялата
история, тъй като поръчахме всичко заедно, и излезе доста по-евтино.

Запознахме се също така и с тюторите ни. Аз лично първия път бях
асайннат към грешна група, втория път бях в правилната, третия път се
обърках и отидох в грешна. Та, общо взето посетих три различни групи.
😀 Тюторът ми е и учител по академик инглиш (след малко ще говоря
какво съм записал първия семестър и защо). Голям катил е! Сцепва ме от
смях. Много свестен и отзивчив човек и общо взето за всичко мога да го
потърся. Много ми напомня на класната в това отношение, имат много
сходна политика относно преподаване и отнасяне към учениците. 😀

Мисля, че е време да вмъкна и как се придвижвам навсякъде. 😀 Като
цяло, смятах, че ще е голям проблем да си намеря евтино колело.
Най-простите и разбити колела тук са по 50-60 евро, та почти се бях
отказал да търся нещо, което ме удовлетворява в качество и цена,
просто защото не исках да се налага да вървя огромните разстояние пеша
(веднъж като свикнеш не ти се струват толкова огромни). Още на първия
ден от интрадакшън уийк по пътя минах покрай магазина за колела.
Видях, че има един човек отпред и помислих, че е продавачът. Попитах
го за най-евтиното и удачно колело и той изкара едно измежду купчината
и ми каза, че е 20 евро заедно с веригата. Учудващо добро колело за 20
евро! Веднага го взех и отпраших. Но двайсетина метра по-късно се
сетих да пробвам веригата. Ключът не влезе! 😀 Обръщам се назад и
гледам арабинът възира от магазина с бърза крачка, тъкмо даже завиваше
в някаква улица. Веднага усетих, че ми е продал крадено колело, но
реших да се убедя. Настигнах го и го спрях, направи се, че не ме чува.
И там вече нещо ми прищрака и направо го блъснах в една стена и се
супер сериозно го попитах дали колелото е крадено. В началото не
казваше, но си принза. В крайна сметка се разбрахме да си взима
скъсаната верига и да ми върне пет евро. 😀 Щях да се опитам да
договоря до 10 евро пейбек, но хората взеха да ни гледат и трябваше да
го пусна. 😀  Та, така се сдобих с колело. 🙂 По принцип не е хубаво
да си с крадено колело, защото ако те хванат, ти носиш последици, но
сред милионите колела тук, съм склонен да поема риска.

През първата седмица също така имахме организиран уъркшоп. Всеки имаше
право да избере пет, от които може да посети само един – този, който
AUC назначи. Без много, много да се чудя записах Криейтив райтинг като
първи избор и брейкденсинг като втори (rofl). Нямаше да пиша други, но
искаха да имаме пет, та ги довърших на случаен принцип. Сложиха ме в
крайна сметка в криейтив райтинг уъркшопа. Срещнахме се два дни
по-късно. Бяхме около 8 човека, всички от AUC. Направо започнахме с
писане, за да се усети за какво е уъркшопа. Всеки трябваше да напише 5
неща и после разменихме с хората и трябваше въз основа на тези неща да
напишем шорт-стори. Голям кеф! После четохме на глас, коментирахме и
накрая учителят  ни разясни разни похвати. Как се печели доверието на
читателя и какво различава добрия от лошия диалог. Интересно е, че
ползва сценарии на Куентин Тарантино, като добри диалози, хахахахаа.
Както и да е, страшно яко беше. В края даже като разбрах, че е  било
само, за да видим какво стаа, ми стана много кофти. :/ Още по-кофти е,
че не можах да се запиша за официалния уъркшоп, защото нямах
холандска банкова сметка, докато имаше свободни места в групата.

Сега малко за учебната програма и впечатленията от курсовете, които
съм записал. 😀

Първото, което ми направи впечатление е колко малко сме хюманитийс
мейджърите. Може би сме 20 човека, от целия випуск, същата е и
историята при по-големите. Предимно хората тук са сайънс и соушъл
сайънс мейджъри.

Първата година има разни курсове, които трябва да завършим
задължително, за които в момента не мога да говоря със сигурност кои
са, но знам два от моите са в тая графа.

Academic English I – Единият от двата напълно задължителни за всички.
Идеята е да се научим да използваме английския език на академично
ниво. Да можем да анализираме, критикуваме, резюмираме текстове на
ниво, което не можеш да използваш изрази от рода на “I think…” Още
втория час имахме групова презентация и всичко мина доста добре. Имаме
А-. (party) Трябваше и един пейпър да предам. Не съм получил още
оценка, но масата е във C-рейнджа. 😀 Надявам се да не съм под това
поне, защото наистина не се справих оптимално 😀 А като цяло Джонатан,
както вече споменах, е адски печен! Еврейски американец е, но се е
оженил за холандка и са решили, че е по-добре да си гледат децата тук,
та това е общо взето как се е озовал тук. Откакто разбра, че прякорът
ми е “Микса”, отрича да признае, че името ми е “Димитър”, но всъщност
това е и добре, защото открай време се опитвам да накарам хората да
ми викат “Микс” навсякъде. 😀

Logic, Information Flow & Argumentation – Също задължителен. Много
скучна история. Учителка ми е една гъркиня, която много странно
обяснява нещата. Няма навика да дава примери и общо взето всеки път
чакаме да обяснява домашните в час. 😀 О, да! Имам тест другата
седмица също 🙂

Big Questions in History – Това до голяма степен го записах заради
Стоян. 😀 Постоянно ме подиграва, че нямам елементарни познания и
реших, че е наистина срамно и наистина искам да науча нещо. Бях малко
неприятно изненадан вчера, когато ми се наложи да чета целия учебник за теста
днес (25% от цялата оценка :/), който между другото наистина се
надявам поне за B- да съм направил, че общо взето всичко, за което
става дума в учебника е за създаването на вселената, галактикте и
разните еволюционни процеси. Междувременно с лекциите трябва и да
работим по наш собствен “голям въпрос”, като аз за сега съм избрал
“История на футбола”, защото нищо друго не мога да коментирам или
работя върху, с което в действителност да съм наясно. 😀  Надявам се
поне покрай дискусиите в часовете да науча нещо повече. Защото
наистина се срамувам, че никакво понятие си нямам от история. 😀

Communication – Като си представя, че се двоумях това ли да пиша или
не, наистина съм адски доволен, че го записах! Общо взето учим ефектите
на Масовите Медии върху обществото. Единствения курс може би, който
наистина разбирам и мога постоянно да имам мнение за всичко. 😀 С
удоволствие си купих учебника, който е 80 евро :/ До такава степен ми
харесва, че миналата седмица, когато се падаше празник на деня, в
който имам Communication, ми се ходеше на даскало. Което за мен си е
наистина рядкост. 😀 Имаме вече асайннати два пейпъра за края на
октомври и средата на ноември, както и на някои се падна да правят
презентация. От 9 възможни теми, само си шептях “Само не покритие на
хомосексуализма в медиите, само не покритие…” Можеш да си представиш
какво ми се падна 😉 Поне ми се падна много яка партньорка,
хахахахахаха. Та, по-другата седмица трябва да сме готови с поне
30-минутна презентация. 🙂 Брус (учителят), си е явен африканец. И
наистина не искам да звучи расистско, защото нямам това за цел. Аз съм
страшен почитател на негрите. И даже супер много се зарадвах като
видях, че ще ми го води той. Има супер силно изявен африкански акцент,
въпреки, че е завършил в Англия, магистратура, докторатура и разни
такива. Преподавал е и в Америка и т.н. Трябва да го снимам, иначе не
мога да ти обясня косата и брадата му. 😀 Първия път като се
представяхме, след като му казах да ме нарича “микс” избухна в смях, а
пък реакцията му беше “man, you killin me, is that some rapper
bullshit”, хахахаха хах хах аа. Много ме кефи, че постоянно пуска
разни етнически и расистки шеги, разбира се не с цел да обижда някой.
😀

Семестърът ни е разделен по една система, която си спомням от гайда за
американските университети – 8+8+4. През 16-те седмици трябва да
завършим четирите курса, които изброих, а през другите 4 седмици имаме
интезивен курс, който в първата година е или Identity-нещо си или чужд
език. Още се чудя какъв език да запиша. Бях писал холандски, но може
да го сменя с френски. Но това ще го мисля, като му дойде времето.

Часовете ни са много яко разпределени. Имаме по два часа дневно четири
дни в седмицата, като в сряда съм свободен. Въпреки това, обаче
наистина изискват доста неща от нас, както и виждаш по-нагоре 🙂 Ще
трябва да свиквам, общо-взето за пръв път от 7-8 години насам да уча
отново редовно. 😀

Часовете обикновено продължават между час и половина и два часа, с
разни пет-минутни почивки.

Нещото, което наистина прави впечатление, е че тези 100 точки TOEFL,
които искат нaпълно си личат. Всички тук говорят английски страшно
добре. С изключение може би на моя съквартирант, който някак си ги е
излъгал с някакво доказателство, че е преподавал английски в
Никарагуа, което те са сметнали за достатъчно. И не стига, че
английският им е на страшно високо ниво, ами и  говорят поне по още
един-два еизка, има хора, които и повече от това говорят.

Мотото им на 100% отговаря на действителността. Има най-различни хора
и то от най-различни места. И 95% имат разни супер интересни
преживявания и истории. Разбира се холандците са най-много, но пък за
сметка на това са страшно печени типове. След това, доколкото съм
забелязал, има най-много германци, които мен до някаква степен ме
дразнят (съквартирантът ми е германец). Има един полу-тайландец,
полу-холандец, например, който е бил монах в Тайланд за три дни 😀 Има
един американец, който наистина смятам, че е жива енциклопедия. Изобщо
не ме учуди, че е бил приет в куп престижни университети в Америка
(Amherst, Boston College, etc.). Интересното е, че е дошъл тук, защото
четири години е събирал пари, за да може да плати всичко самичък.
Другата причина е и че има английско гражданство, което му дава право
да се възползва от цените за европейци. 😉 Иначе като цяло – Мексико,
Сенегал, Китай, Виетнам, Австралия, разни страни от средния изток –
само хора от различни държави да искаш и с различни интереси да искаш.

Като говорим и за език, в Амстердам до сега не съм срещал човек, който
да не говори английски. Даже бабите и дядовците, които съм засичал по
разни супермаркети говорят английски. Не добре колкото съучениците ми,
но все пак!

Хората като цяло нямат нищо общо с българите. Даже още ми е трудно да
свикна с цялата история непознати хора постоянно да ме поздравяват.
Всеки те заговаря, разпитва те за разни интелектуални въпроси. Абе,
лудница. Едната вечер, като бяхме навън, в Червените фенери вместо да
обсъждаме колко яки са проститутките, обсъждахме моралната дилема дали
или не да плащаш за секс, дори когато е легално. Моята позиция няма да
я заявявам, хахах аха хах ах ах. Това е примера, за който сега се
сещам на момента, има и много други. 😀

Някакви супер близки партии все още нямам. С “монаха” се разибрам
много добре, даже сме се разбрали да бръмчим някоя вечер в търсене на
захвърлени дивани. 😀 Не е истина какви мебели изхвърлят хората! Ако
знаех, че е така от по-рано сигурно щях да се обзаведа от улицата
(rofl). Има и една фотографка, латвийка, която много ме забавлява,
много е зла. 😀 Но както казах – нямам някой, който да чувствам
близък. Пък и то е нормално. Не е минало чак толкова много време. 🙂

Единственото лошо нещо предолагам е  ако трябва да живея с швабата
още няколко месеца. Накрая ще го набия. Много изнервящ тип е.
Постоянно ми дава някакви тънки съветчета и ми казва какво да направя
и как трябва да го направя. Няколко пъти му казвам, че дразни, ама
явно не му е пределно ясно. Върхът беше, когато реши да вкара “опита”
си в сглобяване на мебели в моя помощ. Лошото е, че и настояваше.
Едвам го отпратих да прави нещо друго, иначе щеше да иде два пъти
повече време в сглобяване. Имаше и една комична ситуация, за която все
още смятам, че вината е предимно негова (rofl) Къпя се, ама забравих
да си взема самобръсначката. Изкъпах се и отидох да я взема, ама през
това време той влиза да се къпе. Викам си “Ем, добре. Няма да се
бръсна ся.”, защото и бързах. Обаче той в тоя момент излиза от банята
и влиза в тоалетната. И аз направо влизам да се бръсна и без да се
оглеждам много, много почнах да се бръсна. И излиза той от тоалетната
и взе нещо да пищи “кофи, май кофи!”, първо помислих, че нещо се е
изгорил. Влиза в банята и посяга към мивката, аз в същия момент
поглеждам надолу и гледам, че си е оставил кафето В МИВКАТА НА
БАНЯТА!!!!!!!! Ами, не знам дали имаше право да ми се ядосва, че в
момент на бързане съм се избръснал в кафето му (rofl) Направо го
помолих другия път да си остави кафето в тоалетната. Да види какво
става тогава, ха ха ха хаах ах а.

Освен всичко друго, има към десетина студентски организации. Аз засега
към никоя няма да се присъединявам, но не знам дали автоматично не
ставам част от тази за спорта, тъй като два пъти седмично се събираме
да играем мач. Стадионите са страшни! Изкуствената трева е зверска, и
като цяло целият наем е супер евтин. Два пъти седмично по час и
половина за 6 месеца, нещо от рода на 20 евро на човек. Може и
по-малко да дойде.

Остава единствено да започна да си търся работа. Но това ще е след
две-три седмици сигурно.

Ами мисля, че покрих първия месец. 😀 Знам, че е бая, но мисля, че се
получи добре. 😀 Сега не ми се проверява, пращам го направо. Ако съм
изпуснал нещо, ще допълня по-късно, защото както казах, наистина много
неща имах/имам за разказване.

Jivka (Cottey, Mount Holyoke) on success and supporters

Success is not luck. It’s about being supported when you need it. So success is about being open to receive the help people want to give you. But be cautoius! Choose your supporters the way you choose your friends. Real supporters like real friends will not try to make the path easier to walk on or the distance shorter, but they will give you the initial push that will alllow you to start the journey. And they will be there, in your heart and mind, every time to remind you why you should keep on walking. After all you don’t want to disappoint the people who believed in you when you didn’t dare to have hopes that your wings are capable of flying on.

The most successful people are not the ones who  have made millions of dollars in bank accounts but who have given others that initial push which enabled them to spread their wings and reach for their dreams. The art of giving is a skill. However, many people want to limit it to conventional charity. But what society needs is less charity and more personal approach. What made me stay in college when I was not sure how to pay for it was not a donation but my teachers’ reminds of how good a student I was. And like every “nerd” sometimes I was hated for being always one step ahead. But hatred is powerless when there is so much love – my love of knowledge, my teachers’ love of teaching and my friends’ love for me the way I was, I am and will be.

Receiving is inevitably related to the wish to give back not necessarily to your supporters but to the world. No wonder I want to become a college professor ( and a first-class medical researcher). No wonder that now I am more certain than ever that my dreams are possible. If  success was just luck, then I had been very lucky to have the support of people I will never forget. On getting a few more steps closer to achieving my goals, I want to say thank you to my supporters. This is to all my friends, teachers, “enemies” and “haters”. Thank you for the push!

Maybe one day I will say these very same words on receiving the Noble Prize in teaching :D. Maybe one day there will be such a prize and I will be the first one to receive it :P. However, I will not pretend that I won’t own it to my countless supporters- 1) the ones I have had the pleasure to know, 2) the ones I secretly wish I had not met (who, however, gave me a good push), and 3) the ones who I have never seen in person but who all motivated me to keep on  doing the right things. And so I keep on walking…thanks to you.

Пламена от Единбург

Записала съм MA Sociology and Psychology, като двата курса са  80 от общо 120 кредита, които трябва да поркрием за една година. Така всеки може да вземе или два различни допълнителни курса (по един, 20 кредита, всеки семестър) или да вземе още само един допълнителен за цялата година, който е 40 кредита. Този срок аз си избрах Music In Social Contexts, който много добре се допълни с другите два.

По социология имам по три лекции (50 мин) на седмица плюс един тюториал. Тюториалите се водят от студенти PhD, като всяка група е от около 10-15 човека. Те са по един час, в който дискутираме въпроси от лекциите, или пък акцентираме на конкретна тема (пак свързана с тях). Присъствието е задължеително, но аз лично не мога да кажа, че са ми от кой знае каква полза, защото в дискусиите се повтарят все основни неща, не се засяга нищо в дълбочина. Хубавото е, че въпросите, които задават тюторите, могат да са ми един вид като напътствие, затова си ги записвам и като чета мисля и върху тях освен върху своите. Този семестър курсът е разделен на четири основни теми (Social Order; Mass Fashion, Music and Modernity; Urban Sociology; Nationalism), съответно четири блока лекции, четирима различни лектори. Имахме да пишем есе на една от първите две теми, a изпитът покрива вторите две теми. Изпитът представлява два въпроса, по един за всяка тема, но които трябва да отговорим. Аз съм доволна, че работата е най-вече индивидуална, има доста обширен списък с книги, всеки чете колкото и каквото пожелае…
По психология нещата стоят горе-долу по същия начин- три лекции на седмица, но тюториалът е един на две седмици…(Това дето го пише на сайта, че “образованието” се случвало там, в дискусиите” хич не е вярно.  Всичко си вършиш абсолютно сам…Тюторите не могат да ти помогнат много, дори ако имаш затруднение с есето, защото те са тези, които ги проверяват.) Лекциите по психология пак са разделени на блокове, като есето беше върху теорията на Пиаже за развитието на децата между 2-7 години…Не знам дали е от психологията въобще или от психологията тук, но не ме ентусиазира особено…А сега за изпита, който ще е тест, трябвало, цитирам, “да имате не толкова дълбоки, колко обширни знания”…Ще рече един куп термини, на които да знаеш определенията, без да знаеш контекста им…Като се замисля повече чета по социология, интерсно ми е, защото откривам все нови и нови детайли за неща, които досега съм считала за познати.
Животът в града ми харесва много повече от живота в Лондон. Тук всичко е достъпно (библиотеките, театър, кино, галериите, дори плажа, парковете), имаш много възможнисти, които са ти на около 20-30 минути пеша, без да се налага да се бориш с тълпи от желаещи…Университетът е разположен в т.н стара част на града (има се предвид средновековната), докато има и т.н. нова част (от 18-19 век), където са предимно жилищни квартали, и то на т.н. “middle class”…Ще ти пратя няколко снимки, красиво е…
Записах се на шотландски танци, където намерих много приятели, отделно ходя и в едно кафене, където също се сближих с хора на моята възраст и много често се събираме там. Общувам най-вече с чужденци, а българи почти не срещам в университета (въпреки че тук сме около 200), защото множеството учат математика/инженерство/компютри…Но за сметка на това пък се случи да живея с момиче от Русе и китайка (която е особено необщително-мила 😉 Имаше и англичанка в апаратамента, но не й хареса, че не сме местни, и се премести при местните от горния етаж…Като цяло се чувствам добре, започвам да установявам някакъв баланс, спокойно ми е, радвам се, че съм тук… :):):)

Никола за Yale

Никола представя колежа си на кандидат-студент, който се интересува от информатика:

Ще започна с компютрите. Компютърният факултет в Йейл е малък – в моя випуск има около 20 студента по компютри от общо около 1200 души. Това може да бъде както предимство, така и недостатък. Според мен главните предимства са, че лекциите са малки, от 3-4 до най-много 30-40 човека. Така се сформира един като цяло сплoтен “копютърен колектив.” Също, професорите ти бързо те опознават и по всяко време можеш да си уредиш среща с тях. Недостатъкът е, че ще срещаш малко на брой хора, които учат компютри сериозно. Нещо, което усещам, че на мен много ми липсва е точно тази geeky атмосфера – да се съберете няколко човека и да работите по някакъв проект заедно, или просто да обсъждате кой какво готино API е намерил или каква идея му се върти в главата. Може би една от причините за това е натоварването, което пораждат някои от курсовете в ядрото на програмата [core curriulum? бел. lyd]

За самата програма на обучение, Компютърните науки в Йейл имат силно изявена теоретична част – тук преподава Dan Spielman – той е много млад професор (тук всички го считат за гений) и е носител на the Gödel Prize и the Nevanlinna Prize, които, до колкото знам, са едни от най-високите отличия в Информатиката. Мисля, че Smooth Analysis му е специалитета. Той преподава “Въведение в Алгоритмите” и “Теория на Графите” и казват, че е страхотен преподавател. Също имаме добри преподаватели по Machine Learning и Formal Semantics.

Мисля, че истинския скрит коз на Йейл е приложната част – има два много известни курса – “Data Structures and Programming Techniques” и “Computer Organization and Systems Programming”, които са едни от най-интензивните, които можеш да намериш в тази област като цяло. Също курса по Операционни Системи е на много вискоко ниво, както и курса по Network Programming. Майкрософт и компания знаят за това, и годишно около 25 – 40% от компютърните специалисти тук започват работа за Гугъл или МС. Ако искаш да научиш повече за курсовете или възможноте програми за развитие ми кажи и ще ти пиша още. Ето ти линк, където можеш да разгледаш както курсовете по компютри, така и всички останали: http://students.yale.edu/oci/

За останалото – като цяло в Йейл можеш да намериш всичко каквото се сетиш да потърсиш – има клубове по танци, актьорско майсторство, комикси, шах, StarCraft, ACM състезания, Роботика и какво ли още не. Сред студентите можеш да срещнеш всякакви хора – абсолютно всякакви – от разглезени сенаторски дъщери до гениални матемаматици, забавни комици, незабавни комици, певци, актьори, спортисти и тн. Всички са доста умни и като цяло не толкова надути, но както казах, можеш да срещнеш кой ли не.

Нещо друго, което ми прави впечатление е, че тук никой няма да те води за ръката – ако искаш да постигнеш нещо, да получиш помощ или каквото и да било, ще трябва сам да го потърсиш – това не значи, че няма кой да ти помогне, просто не трябва да чакаш – трябва да бъдеш колкото може по-активен, за всичко. Мисля, че това е характерна черта на големите университети (което е всичко >2500 човека, но Лидия най-добре може да ти каже).

Също, тук учебната програма е направена така, че въпреки че можеш сам да си избираш курсовете, които да взимаш, колкото и да се стараеш, няма да можеш да взимаш само компютърни курсове – ще трябва да вземеш поне 2 курса по писане, социални науки, науки, изкуства и т.н. Ще те принудят да си всестранно развита личност 🙂

Градът, в който се намира Йейл е доста зле – има прилично висока престъпност и като цяло няма нищо интересно за правене, така че освен ако не решиш да ходиш до Ню Йорк от време на време (на 2 часа път с влак е), ще си седиш в кампус-а. От друга страна, навсякъде има охрана, и от Четвъртък до Неделя навсякъде има партита.

Това са впечатленията ми, за които се сещам засега. Ако те интересува нещо по-специфично, пиши 🙂

Антон за Harvey Mudd College

В момента Антон прави PhD. В отговор на въпрос на кандидат-студент, който се интересува от информатика, той дава  информация за колежа си. Обърнете внимание на следните аспекти: размер, взаимоотношения професори-студенти и студенти-студенти, либерално образование, наличие на graduate students:

Колкото до  Harvey Mudd College (HMC) … ами мисля, че това беше перфектният избор за мен. В твоя случай това може да не е така. Помисли си какво най-много искаш от един университет и виж, кой институции отговарят на критериите ти. Някои от фактите, които ме накараха да избера HMC:

– Колежът е малък. Моят випуск бяхме около 170 човека (всички специалности). Това е сравнимо с випуските в гимназиите в БГ.

– Професорите са супер професионалисти, и в същото време земни, дружелюбни и приятни хора, винаги готови да ти помогнат ако имаш
проблеми. Често участват в oncampus activities. Например, единият от професорите по Математика свиреше на барабани на партита. Сега май няма време, защото му се родиха 2 деца. Друг пример – аз и още няколко студента бяхме запецнали на една домашна. Оказа се, че професорът си е в офиса в 3 през нощта, тропнахме на вратата му и той ни прие веднага.

– Поради това, че колежът е малък, професорите те знаят по име. Както казват \”В други университети ти си номер, тука си име.\”

– Академичната атмосфера насърчава collaboration. Често работиш заедно със други по проекти. Всички студенти са супер умни, но си и помагат много. В други университети, има случаи, в които ще ти откажат да ти помогнат, за да не би да изкараш по-висока оценка от тях.

– liberal arts education – ще трябва да вземеш класове, които не са в твоята специалност. На пръв поглед това не изглежда много полезно, но като завършиш, няма да си ограден само от computer scientists, и прави добро впечатление ако покажеш малко по-задълбочено знание в различни предмети.

– Предполагам, че те интересуват главно Computer Science и Math, затова ще наблегна на тях. Програмата по Computer  Science е доста добра. Що се отнася до състезания, има един клас, който подготвя студентите за олимпиади по програмиране. В други университети се предлагат повече класове и подготовката е по-солидна, но въпреки това, отборът от HMC се представя добре. Тази година спечелиха първо място в regionals (взеха първо място в Southern California regionals (биха Caltech и други в региона) и отидоха на световното в Китай). Но като цяло хората повече се ориентират към research и по-малко към състезания. Но винаги има желаещи за състезания и студентите са доста добри.

– в университети, където има graduate students, (почти винаги) няма research projects за undergraduates. А ако има, най-вероятно ще си advise-нат от graduate студент, а не от професор. В HMC няма graduate students и може да правиш research, което ще ти помогне много ако решиш да кандидатстваш в grad school след бакалавърската степен. Лятото има конкуренция за research projects. Но през учебната година, ако нямаш много класове, може да вземеш Indpendent Study с някой професор.

– Harvey Mudd е колежът основал Clinic Progam (виж [1] и [2] долу), която други университети също почнаха да копират. Може да прочетеш повече на уеб страниците, но накаратко, компании дават на колежа солидна сума и групи от по 4 студента работят през последната си година в колежа по проекти предложени от компаниите. Този клас фактически е твоя senior project/thesis, които се предлагат в други университети. Имаш телефонни разговори с представители на компаниите всяка седмица; времето, което се очаква да отделиш за класа е толкова, колкото отдляш за другите предмети …

– HMC е добре по отношение на college rankings [3], [4]

– представя се добре в състезания по Математика [5]. На последното състезание HMC е станал 12 от всички институции в САЩ и  Canada предлагащи бакалавърска степен (в това число MIT, Caltech, Harvard, Princeton, etc). Доколкото си спомням, почти всяка година  HMC е в топ 15 а най-доброто представяне е 5то. Повече инфо можеш да намериш тука [6]

Надявам се сам ти дал добра представа за колежа. Ако искаш, пиши ми малко по-конкретно какво те интересува (Programming Languages, Artificial Intelligence, …) и ще те запозная (виртуално) с подходящите професори.

[1] http://www.hmc.edu/academicsclinicresearch/clinicprogram.html
[2] http://www.cs.hmc.edu/clinic/projects/
[3] http://www.hmc.edu/newsandevents/mudd-named-a-best-college-by-princeton-review-2010.html
[4] http://www.hmc.edu/newsandevents/us-news-2011.html
[5] http://www.hmc.edu/newsandevents/putnam-competition-2009.html
http://www.hmc.edu/newsandevents/acmWin09.html
[6] http://www.math.hmc.edu/program/department/facts/
[7] http://www.hmc.edu/newsandevents/acmChina10.html

Havva from NYC

#1

Привет Лид!!!

Честно да ти кажа лятото ми не е особено вълнуващо и нямам търпение да започне новия семестър вече. Работя си в същия офис, но сега ми дават доста проекти, с които да им помагам. Въпреки че работата е главно административна мисля, че научих много за това какво работодателите очакват от теб и съм много доволна. Пък и получих около 50% повишение на заплатата, благодарение на което зимата ще успея да си дойда. Ако не беше заради майка ми и още някои хора, нямаше да си дойда и зимната ваканция, но много се затъжих вече. Много исках да стажувам това лято, но не стана. Кандидатствах на едно място (журнал) и ме наеха, но като казах, че мога да ходя един път седмично поради работата си в офиса и се отметнаха. Не им се сърдя де 🙂 Има сума ти студенти, които  могат да отделят много повече време. Както и да е.
Също така и се преместих в нов апартамент. Изпокарахме се със съквартирантките и аз реших да си намеря друго жилище. Песимизмът им ми дойде малко в повече (не знам защо, но да мислиш, че нищо в света няма смисъл е много модерно сред студентите по изкуство, поне на тези, които аз попаднах). Докато си търсих квартира доста поопознах Бруклин поне. Сега живея в малка стая без прозорци, но мога да си плащам наема. Съквартирантите непрекъснато се менят, но в повечето случаи са ок.
Миналият семестър беше просто невероятен! Знам, че го казвам за всеки семестър, но този мисля, че беше различен. Може би по-вълнуващ. Вече се чувствам много по-комфортно да говоря в семинарите и успях да опозная някои от професорите си по-добре. В Lit Foundations, примерно, бяхме само 4 момичета и често продължавахме дискусиите след часа с професора. Имах и час по журналистика и преподавателката беше доста ексцентрична, но добра. Знаеше недостатъците на всеки един от нас и ни предизвикваше. Мен непрекъснато ме караше да се обаждам насам натам и да досаждам на хората. Доста некомфортно се чувствах, но накрая успях да си уредя интервю с един писател David Shields, който преди време е написал бестселър и сега промотираше новата си книга. Отидох на неговия book reading и след това се представих, а той нямаше представа коя съм. Агентът му явно не е сметнала за необходимо да му каже, че ще го интервюирам, тъй като статията нямаше да се публикува, а беше просто за училище. Накрая ми даде интервю и доста си поговорихме за литература. Не че е нещо много важно, но за мен си беше изпитание. След това като трябваше да пиша investigative piece и вече не ми беше толкова неудобно да говоря с непознати, дори полицаи, които се държаха грубо. Но най-любимия ми час беше този по философия (Ethics). Имаше адски много за писане, но ми беше приятно. Учихме няколко течения и след всяко едно трябваше да пишем experiential paper. Беше много забавно, защото трябваше да отделим един ден, в който да живеем по определените философски канони и наистина трябваше да изживеем деня по различен начин от обикновено. След това писахме как е минал денят ни, какво е било различно, дали сме се чувстали доволни, какво не ни е харесало в този тип философия и какви въпроси са изникнали. Малко звучи като групова терапия, но нямаше нищо общо. Обсъждахме ефектите и трудностите от академична гледна точка и все пак ако не можеш да приложиш философията на практика и да промениш нещо в себе си, то какъв е смисълът да четем и рецитираме Аристотел? Тези есета ми помогнаха да разбера и вникна в теориите много по-добре. След това давахме презентация пред класа и всички обсъждаха деня ти с философски термини… Странна работа, но много пък забавна.
Общо взето така мина семестърът. Надявам се и следващият да е така интересен. Ще вземам час по fiction writing, за който малко съм несигурна. Отдавна ми се искаше и си пиша тук таме, ама нищо сериозно. Въпреки това мисля, че ще е добре, защото и философия никога не бях учила (освен дискусиите в твоя курс, за които често се сещах в часа по Ethics, особено като говорихме за понятията правилно/ грешно), но се оказа страхотно и се справих страхотно. Този семестър ще разнищвам И.Кант.
При теб как са нещата? Още водиш ли курсовете? Как ти се отразява майчинството? Само щастие, надявам се?
Целувки,

Хава

***

#2

В стаята съм сама и това, че нямам прозорци е наистина нищо, като се има предвид, че живея в Ню Йорк. Никога не съм си и мислила,че най-небрежно ще подмятам да се поразходим в Сентрал Парк, защото ми е доскучало и ми се върви. Всеки ден се чувствам като късметлийка 🙂 и съм благодарна, че те имаше теб. Сигурно често го чуваш, но наистина промени живота ми 🙂

Колкото до стаята, хазяите ми дадоха едно нещо като климатик. Не знам точнно какво е, ама го пълниш с вода и има опция да изчиства и овлажнява въздуха. Лятото е нетърпимо горещо и ми беше адски трудно да заспивам, но вече се свърши. В началото като се преместих и ми беше много трудно да се събуждам, но вече свикнах. За мотивация сутрините си пусках Here Comes The Sun 🙂 Като се постопли времето, при всяка възможност си подрямвах в парка. Другата седмица ми пристига фотоапаратът и ще правя снимки.
За major обявих Literary Studies. Не знам, Лид, дали съм толкова неориентирана или какво, ама аз още не съм сигурна какво точно искам да правя, а вече трета година започвам. Просто часовете по литература и writing като цяло много ми допаднаха и се чувствах най-на място. Това е една от най-силните програми на Ланг и професорите са страхотни, което също повлия на решението ми. Даже мислех за Liberal Studies, ама нали съм си хасковлийче и реших, че е хубаво да имам специалност, колкото и обширна да е. Психологията засега си остава само страст 🙂
Urban Studies в Ланг я има като major така, че има доста класове. Много от класовете дори и да не са urban studies, пак се въртят около града. Също така и Ланг адски много се идентифицира с Ню Йорк. Някак си носим духа на града и свободата на града, за разлика от NYU, който е по-традиционен. А може би го казвам, защото ревнувам, че всички са чували за NYU, а нас само Ню Йоркчаните ни знаят. Да си призная, ако бях приета в NYU, въпреки престижа и всички други екстри, пак бих избрала Ланг. Май бая school spirit ми се е насъбрала 🙂
Кризата и на мен ми се отрази тази година. Както всяка година, Ланг пак увеличиха tuition-а, ама за разлика от минала година не ми увеличиха стипендията. Изненадах се, защото успехът ми е добър. Даже миналият семестър за пръв път беше 4.00. После го отдадох на на факта, че и те хората нямат пари. Сега и строят нов student center на 5то Авеню и общо взето много пари хвърлят там. Даже имаше статия в Ню Йорк Таймс за архитектурата на новата сграда. Те ми дават и екстра пари за учебници и т.н. ама тази година по-малко– около 500. Предостатъчно ми е, като се има предвид, че имам и подсигурена работа on-campus.
Като се сетиш, прати разказа на О-Хенри. Аз тъкмо привършвам една книга на Маркес и се чудех какво да започна. Ще видя дали има нещо на Jacobs в библиотеката. Всеки ден прекарвам 1 час в метрото, така че дори като ходя на училище, винаги имам време за странична литература. Толкова засега 🙂 А писмото, естествено, че може да го публикуваш 🙂

Как са възпитаничките на баба?

Здравей Лид!

Първо, честит рожден ден на патерици. Бях заета тия дни и забравих да ти пиша навреме.

Второ, мисля че е време за кратък report.

С Мимето получихме IPS стипендия, но съответно ни намалиха Cottey Grant-а. На мен ми го намалиха с две хиляди и сега се очертава да им плащам около 3-4 хиляди, но се надявам да ми дадат стипендия – награда за успех в края на семестъра. Дочух нещо че от Chemistry Department ще ми дадат такава награда, но още не знам със сигурност. Иначе получих и стая за лятото, и работата като counselor по време на лятната школа. От работата и стая ще спечеля около 2500. Не е много, но така ще се справя с разходите си за следващия семестър. Още повече че ще натрупам материал за резюме и есета, които ще почна да пиша през лятото. Поне така съм запланувала.

Очертава ми се да завърша семестъра с висок успех. Само по химия успехът ми е около 102% засега.

Моята професорка по химия ми каза за един хубав университет тук в Мисури – Washington University in St Louis. Искат ми 2 SAT-а отпреди Cottey и понеже се издадох че имам такива, ще им пратя. Много трудно се влиза там, ама то навсякъде ще е трудно.

Догодина за пролетната може да пътувам до Япония за една седмица. Cottey го организира, но може и да не стане. Трябва да има поне 15 желаещи. Засега сме 10, а крайният срок е утре 😦 (от следващото писмо става ясно, че всичко с ходенето в Япония е наред 🙂 )

Нищо, важното е че всичко върви по мед и масло. Даже една студентка ми подари карта за телефон и сега вече се обаждам на родителите си от стационарния. Лятото се очертава много busy, но поне няма да ми е скучно. Хората при които оставам в Невада са прекрасни и няма да ме оставят да скучая. И Phi Theta Kappa мероприятията ни вървят добре. Изпратихме над 80 паунда school supplies до girl school в Афганистан, което ме кара да се гордея, че уча в Cottey, изключително малко community, но някак си много предразположено да помага на нуждаещите се. Сега събираме книги за World Books, които подпомагат образованието в развиващите се страни. Също така правим и food and clothes drive за местния дом за жени жертви на домашно насилие. Нямаме почти седмица без проект, което е супер.

Минахме с Мимето по две нива на LEO (Leadership, Experience, Opportunity) програмата. Даже шефката на програмата ме покани да работя с нея догодина, но аз продължавам с работата си в лабораторията, така че няма да е.

За следващия семестър записах Органична Химия, Генетика, Плуване за non-swimmers, Leadership, Calculus и Beginning Джаз танци, общо 17 кредита. Все още не съм взела Humanity, а е requirement. Оставих го за последния семестър, макар моят advisor да не е много съгласен.

Всичко, с което се занимавам, ме кара да се чуствам значима. Прекрасно е да знам, че поне още една година на сбъднати мечти ми е сигурна. След Cottey не знам накъде ще ме отвее вятъра, но колкото повече трупам achievements и опит, толкова по-силно вярвам че ще успея да се трансферирам и то на добро място.

Ти как си? Нещо да споделиш?

Надявам се че съм те зарадвала с е-мейл-а си  Пиши ми, когато имаш време
.
Целувки

Живка Христова