Posts Tagged ‘College’

Oxbridge

Today we discussed BIG vs. SMALL schools, and somehow we started talking about Oxford and Cambridge. I have just read a long forum discussion on what makes Oxbridge special. I have copy/pasted the most relevant comments in a document. You could download it from here.

Advertisements

Пламена от Единбург

Записала съм MA Sociology and Psychology, като двата курса са  80 от общо 120 кредита, които трябва да поркрием за една година. Така всеки може да вземе или два различни допълнителни курса (по един, 20 кредита, всеки семестър) или да вземе още само един допълнителен за цялата година, който е 40 кредита. Този срок аз си избрах Music In Social Contexts, който много добре се допълни с другите два.

По социология имам по три лекции (50 мин) на седмица плюс един тюториал. Тюториалите се водят от студенти PhD, като всяка група е от около 10-15 човека. Те са по един час, в който дискутираме въпроси от лекциите, или пък акцентираме на конкретна тема (пак свързана с тях). Присъствието е задължеително, но аз лично не мога да кажа, че са ми от кой знае каква полза, защото в дискусиите се повтарят все основни неща, не се засяга нищо в дълбочина. Хубавото е, че въпросите, които задават тюторите, могат да са ми един вид като напътствие, затова си ги записвам и като чета мисля и върху тях освен върху своите. Този семестър курсът е разделен на четири основни теми (Social Order; Mass Fashion, Music and Modernity; Urban Sociology; Nationalism), съответно четири блока лекции, четирима различни лектори. Имахме да пишем есе на една от първите две теми, a изпитът покрива вторите две теми. Изпитът представлява два въпроса, по един за всяка тема, но които трябва да отговорим. Аз съм доволна, че работата е най-вече индивидуална, има доста обширен списък с книги, всеки чете колкото и каквото пожелае…
По психология нещата стоят горе-долу по същия начин- три лекции на седмица, но тюториалът е един на две седмици…(Това дето го пише на сайта, че “образованието” се случвало там, в дискусиите” хич не е вярно.  Всичко си вършиш абсолютно сам…Тюторите не могат да ти помогнат много, дори ако имаш затруднение с есето, защото те са тези, които ги проверяват.) Лекциите по психология пак са разделени на блокове, като есето беше върху теорията на Пиаже за развитието на децата между 2-7 години…Не знам дали е от психологията въобще или от психологията тук, но не ме ентусиазира особено…А сега за изпита, който ще е тест, трябвало, цитирам, “да имате не толкова дълбоки, колко обширни знания”…Ще рече един куп термини, на които да знаеш определенията, без да знаеш контекста им…Като се замисля повече чета по социология, интерсно ми е, защото откривам все нови и нови детайли за неща, които досега съм считала за познати.
Животът в града ми харесва много повече от живота в Лондон. Тук всичко е достъпно (библиотеките, театър, кино, галериите, дори плажа, парковете), имаш много възможнисти, които са ти на около 20-30 минути пеша, без да се налага да се бориш с тълпи от желаещи…Университетът е разположен в т.н стара част на града (има се предвид средновековната), докато има и т.н. нова част (от 18-19 век), където са предимно жилищни квартали, и то на т.н. “middle class”…Ще ти пратя няколко снимки, красиво е…
Записах се на шотландски танци, където намерих много приятели, отделно ходя и в едно кафене, където също се сближих с хора на моята възраст и много често се събираме там. Общувам най-вече с чужденци, а българи почти не срещам в университета (въпреки че тук сме около 200), защото множеството учат математика/инженерство/компютри…Но за сметка на това пък се случи да живея с момиче от Русе и китайка (която е особено необщително-мила 😉 Имаше и англичанка в апаратамента, но не й хареса, че не сме местни, и се премести при местните от горния етаж…Като цяло се чувствам добре, започвам да установявам някакъв баланс, спокойно ми е, радвам се, че съм тук… :):):)

Никола за Yale

Никола представя колежа си на кандидат-студент, който се интересува от информатика:

Ще започна с компютрите. Компютърният факултет в Йейл е малък – в моя випуск има около 20 студента по компютри от общо около 1200 души. Това може да бъде както предимство, така и недостатък. Според мен главните предимства са, че лекциите са малки, от 3-4 до най-много 30-40 човека. Така се сформира един като цяло сплoтен “копютърен колектив.” Също, професорите ти бързо те опознават и по всяко време можеш да си уредиш среща с тях. Недостатъкът е, че ще срещаш малко на брой хора, които учат компютри сериозно. Нещо, което усещам, че на мен много ми липсва е точно тази geeky атмосфера – да се съберете няколко човека и да работите по някакъв проект заедно, или просто да обсъждате кой какво готино API е намерил или каква идея му се върти в главата. Може би една от причините за това е натоварването, което пораждат някои от курсовете в ядрото на програмата [core curriulum? бел. lyd]

За самата програма на обучение, Компютърните науки в Йейл имат силно изявена теоретична част – тук преподава Dan Spielman – той е много млад професор (тук всички го считат за гений) и е носител на the Gödel Prize и the Nevanlinna Prize, които, до колкото знам, са едни от най-високите отличия в Информатиката. Мисля, че Smooth Analysis му е специалитета. Той преподава “Въведение в Алгоритмите” и “Теория на Графите” и казват, че е страхотен преподавател. Също имаме добри преподаватели по Machine Learning и Formal Semantics.

Мисля, че истинския скрит коз на Йейл е приложната част – има два много известни курса – “Data Structures and Programming Techniques” и “Computer Organization and Systems Programming”, които са едни от най-интензивните, които можеш да намериш в тази област като цяло. Също курса по Операционни Системи е на много вискоко ниво, както и курса по Network Programming. Майкрософт и компания знаят за това, и годишно около 25 – 40% от компютърните специалисти тук започват работа за Гугъл или МС. Ако искаш да научиш повече за курсовете или възможноте програми за развитие ми кажи и ще ти пиша още. Ето ти линк, където можеш да разгледаш както курсовете по компютри, така и всички останали: http://students.yale.edu/oci/

За останалото – като цяло в Йейл можеш да намериш всичко каквото се сетиш да потърсиш – има клубове по танци, актьорско майсторство, комикси, шах, StarCraft, ACM състезания, Роботика и какво ли още не. Сред студентите можеш да срещнеш всякакви хора – абсолютно всякакви – от разглезени сенаторски дъщери до гениални матемаматици, забавни комици, незабавни комици, певци, актьори, спортисти и тн. Всички са доста умни и като цяло не толкова надути, но както казах, можеш да срещнеш кой ли не.

Нещо друго, което ми прави впечатление е, че тук никой няма да те води за ръката – ако искаш да постигнеш нещо, да получиш помощ или каквото и да било, ще трябва сам да го потърсиш – това не значи, че няма кой да ти помогне, просто не трябва да чакаш – трябва да бъдеш колкото може по-активен, за всичко. Мисля, че това е характерна черта на големите университети (което е всичко >2500 човека, но Лидия най-добре може да ти каже).

Също, тук учебната програма е направена така, че въпреки че можеш сам да си избираш курсовете, които да взимаш, колкото и да се стараеш, няма да можеш да взимаш само компютърни курсове – ще трябва да вземеш поне 2 курса по писане, социални науки, науки, изкуства и т.н. Ще те принудят да си всестранно развита личност 🙂

Градът, в който се намира Йейл е доста зле – има прилично висока престъпност и като цяло няма нищо интересно за правене, така че освен ако не решиш да ходиш до Ню Йорк от време на време (на 2 часа път с влак е), ще си седиш в кампус-а. От друга страна, навсякъде има охрана, и от Четвъртък до Неделя навсякъде има партита.

Това са впечатленията ми, за които се сещам засега. Ако те интересува нещо по-специфично, пиши 🙂

Антон за Harvey Mudd College

В момента Антон прави PhD. В отговор на въпрос на кандидат-студент, който се интересува от информатика, той дава  информация за колежа си. Обърнете внимание на следните аспекти: размер, взаимоотношения професори-студенти и студенти-студенти, либерално образование, наличие на graduate students:

Колкото до  Harvey Mudd College (HMC) … ами мисля, че това беше перфектният избор за мен. В твоя случай това може да не е така. Помисли си какво най-много искаш от един университет и виж, кой институции отговарят на критериите ти. Някои от фактите, които ме накараха да избера HMC:

– Колежът е малък. Моят випуск бяхме около 170 човека (всички специалности). Това е сравнимо с випуските в гимназиите в БГ.

– Професорите са супер професионалисти, и в същото време земни, дружелюбни и приятни хора, винаги готови да ти помогнат ако имаш
проблеми. Често участват в oncampus activities. Например, единият от професорите по Математика свиреше на барабани на партита. Сега май няма време, защото му се родиха 2 деца. Друг пример – аз и още няколко студента бяхме запецнали на една домашна. Оказа се, че професорът си е в офиса в 3 през нощта, тропнахме на вратата му и той ни прие веднага.

– Поради това, че колежът е малък, професорите те знаят по име. Както казват \”В други университети ти си номер, тука си име.\”

– Академичната атмосфера насърчава collaboration. Често работиш заедно със други по проекти. Всички студенти са супер умни, но си и помагат много. В други университети, има случаи, в които ще ти откажат да ти помогнат, за да не би да изкараш по-висока оценка от тях.

– liberal arts education – ще трябва да вземеш класове, които не са в твоята специалност. На пръв поглед това не изглежда много полезно, но като завършиш, няма да си ограден само от computer scientists, и прави добро впечатление ако покажеш малко по-задълбочено знание в различни предмети.

– Предполагам, че те интересуват главно Computer Science и Math, затова ще наблегна на тях. Програмата по Computer  Science е доста добра. Що се отнася до състезания, има един клас, който подготвя студентите за олимпиади по програмиране. В други университети се предлагат повече класове и подготовката е по-солидна, но въпреки това, отборът от HMC се представя добре. Тази година спечелиха първо място в regionals (взеха първо място в Southern California regionals (биха Caltech и други в региона) и отидоха на световното в Китай). Но като цяло хората повече се ориентират към research и по-малко към състезания. Но винаги има желаещи за състезания и студентите са доста добри.

– в университети, където има graduate students, (почти винаги) няма research projects за undergraduates. А ако има, най-вероятно ще си advise-нат от graduate студент, а не от професор. В HMC няма graduate students и може да правиш research, което ще ти помогне много ако решиш да кандидатстваш в grad school след бакалавърската степен. Лятото има конкуренция за research projects. Но през учебната година, ако нямаш много класове, може да вземеш Indpendent Study с някой професор.

– Harvey Mudd е колежът основал Clinic Progam (виж [1] и [2] долу), която други университети също почнаха да копират. Може да прочетеш повече на уеб страниците, но накаратко, компании дават на колежа солидна сума и групи от по 4 студента работят през последната си година в колежа по проекти предложени от компаниите. Този клас фактически е твоя senior project/thesis, които се предлагат в други университети. Имаш телефонни разговори с представители на компаниите всяка седмица; времето, което се очаква да отделиш за класа е толкова, колкото отдляш за другите предмети …

– HMC е добре по отношение на college rankings [3], [4]

– представя се добре в състезания по Математика [5]. На последното състезание HMC е станал 12 от всички институции в САЩ и  Canada предлагащи бакалавърска степен (в това число MIT, Caltech, Harvard, Princeton, etc). Доколкото си спомням, почти всяка година  HMC е в топ 15 а най-доброто представяне е 5то. Повече инфо можеш да намериш тука [6]

Надявам се сам ти дал добра представа за колежа. Ако искаш, пиши ми малко по-конкретно какво те интересува (Programming Languages, Artificial Intelligence, …) и ще те запозная (виртуално) с подходящите професори.

[1] http://www.hmc.edu/academicsclinicresearch/clinicprogram.html
[2] http://www.cs.hmc.edu/clinic/projects/
[3] http://www.hmc.edu/newsandevents/mudd-named-a-best-college-by-princeton-review-2010.html
[4] http://www.hmc.edu/newsandevents/us-news-2011.html
[5] http://www.hmc.edu/newsandevents/putnam-competition-2009.html
http://www.hmc.edu/newsandevents/acmWin09.html
[6] http://www.math.hmc.edu/program/department/facts/
[7] http://www.hmc.edu/newsandevents/acmChina10.html

Hava from Eugene Lang

Привет Лид!!!

Много се радвам, че ми писа! Аз съм добре. Оцелях и тази сесия 🙂 Засега нещата за мен се подреждат доста добре да ти кажа. Работя 15 часа на седмица в Office of Career Development с възможно най-страхотните шефове. Работата ми е много лесна като цяло. Кореспондирам с работодателите относто възможности за стажове и им обяснявам какво трябва да правят. През половината време има работа, а през другата половина си чета. Вече ми предложиха да остана и работя с тях и през лятото, за което много се радвам, защото договора ми го бяха направили до Май месец. Странно, но в началото малко се притеснявах и когато едната от superviser-ите ме помоли да ксерокопирам едни документи, аз се престорих, че знам как да ползвам огромната машина. не бях особено горда, че не знаех как да извърша нещо толкова просто. След около 10 минути superviser-a се появи в стаята и ме попита дали съм готова…Прииска ми се да изчезна от срам. Тя само се засмя и каза, че няма нищо лошо в това да не знам, а, че просто трябва да попитам за да се науча. Оттогава ако нещо не ми е ясно, просто питам без да се чувствам глупава, а те наистина нямат нищо против да обясняват.Разбрах, че номера да се преструваш, че може да правиш нещо, за което си нямаш понятие не минава колкото и често да го правех в бг само и само да не ми се сопкат. Хахахаха това прозвуча малко като басня с поука, но както и да е. Исках просто да кажа, че много харесвам хората, с които работя. За Коледа ми подариха gift card за една книжарница. Вчера ходих до книжарницата за да използвам картата, но не можах да се реша коя книга да взема. Поради някаква странна причина чувствам, че трябва да купя определена книга, но все още не знам коя точно. В издирване съм на моята специална коледна книга 😉 И така със работата…

Лекциите този семестър бяха интересни. Особено професора ми по Democracy in Theory and Practice беше страхотен и започнах да чета по темата допълнително. Сега чета American Politics, The Promise of Disharmony на Samuel Huntington. Въпреки, че не съм съгласна с някои от идеите му, смятам, че е доста проницателен. Миналата вечер писах едно кратко есе за тази лекция. Пращам ти го. Дано ти хареса 🙂 Това определено беше любимия ми час. Малко се притеснявам за оценката си по Literary Foundations. През семестъра професора винаги ми писа хубави оценки, но към края започна да критикува писането ми много. Каза, че много харесва идеите ми, но начина по, който ги изразявам е неясно…Иска ми се да ми го беше казал в началото на семестъра, за да обърна повече внимание, но пък може би просто си търся оправдание да го виня, защото е първия професор, който ме критикува. Май трябва да порасна най-сетне и оценя конструктивната критика. Все пак можеше по-рано да ми каже хахаха.

Аааа и да се похваля през февруари месец ще обявявам major-а си!!! Literary Studies/ Writing! Смятам, че това е най-добрия избор за мен. Все още не съм сигурна дали да обявя Lit Studies/Writing или Lit Studies/Literature, но няма да му мисля сега, защото много от requirements съвпадат така, че не е проблем. Вълнувам се много за следващия семестър. Ще вземам Lit Foundations II, Ethics, Intro to Journalism, Modern Political Theory, и Constitutions vs Pundits. С всеки изминал семестър се чувствам по-комфортно в колежа, а сега и като имам работа on-campus и все повече харесвам Lang. Тази година се запознах с много повече хора и се уверих, че като цяло студентите в Lang са наистина много умни и заинтересовани в това, което учат. Даже си говорехме със съквартирантката, която се трансферира от колежа по дизайн в Eugene Lang  и тя каза, че се възхищава на страстта, с която състудентите и учат/четат/пишат. Стига толкова реклама за Eugene Lang 🙂

През ваканцията ще си остана в Ню Йорк. Исках да отида в Калифорния с бившата съквартирантка, но не успях да спестя парички. Пък и на 6 януари пак започвам работа 🙂 Общо взето това е при мен. Ваканцията ми ще се състои предимно от филми и книги. Препоръки? 🙂 Помня, че ти ми беше казала за Erich Fromm, с когото съм доста обсебена напоследък.

При теб как вървят нещата? Надявам се всичко да е наред и, че продължаваш да вдъхновяваш хасковската младеж 🙂

Много целувки,

Хава

Живка от Коти (САЩ)

(повечето емотикони липсват, защото не се копираха и нямам сили да ги възпроизвеждам ръчно! бел. lyd)

🙂 🙂 🙂 Здравей, Лид 🙂

Най-накрая имам време да ти напиша хубаво дълго, както аз си обичам 😛 , е-мейл-че 😉

Не ме питай за първите ми впечатления от Cottey. Вече и без това не ги помня, но трябва да са били добри.

От тогава насам много неща се случиха къде хубави, къде не, НО най-важното е че като цяло съм много доволна и от себе си
и от учителите си, и от LEO програмата.

Това е списъкът с класовете, които взимам този семестър:

1.General Chemistry (реших да пропусна Intro Chemistry и да се впусна направо в по-дълбоките води и засега поне, доколкото ми е известно, съм първа в класа)

2. Principles of Biology (на този курс продължението му е Genetics, но ще го предлагат чак втората година. Нищо, ще го приживея)

3. English Composition 1 (на първите есета май имах B, но на последното имах май А, ако не ме лъже паметта. Не че това има голямо значение, но обяснява защо съм доволна от себе си и от часовете си)

4. College Algebra ( дръж се да не паднеш – американките МЕН ме търсят да им обяснявам по математика. Поне за три случая се сещам. Аз, която до вчера смяташе, че с математика няма да намерим общ език, сега съм поне малко обнадеждена, че ако работя усърдно мога да преборя SAT Math 1)

5. Toning and Flexibility (тук вече може да се смееш на воля! това ми покрива 1 credit от физическото или там както го наричат. Много е забавно, голямо потене пада и е много живописно отстрани или поне така ме информираха студентки, които случайно са ни наблюдавали отстрани по време на час)

По Biology ми преподава моят advisor. Голяма скица е, все пуска по някоя шега, та целия клас се смее( е, аз от време на време не се смея, защото ми се пада четвъртия час за деня, изморена съм и трудно се концентрирам върху шегите му). Когато си изготвях програмата за първия семестър, той ме попита къде искам да се трансфер-на. Не помня какво точно му отговорих ( то от 18 колежа, кой по-напред да кажа), но със сигурност  споменах Brown и Smith, и май още два. Той, от своя страна, отвърна, че имам добър вкус. И аз така смятам. 😛

По химия учителката ми е от Шри Ланка. Тя ми е и supervisor – не знам дали си спомняш, но работя в Chemistry Lab. Много добре се разбираме. Тя е high-grader (това ли означаваше, че трuдно пише А), но аз засега се справям отлично. Дано догодина пак да работя в Лаба, но и дано вече като senior ми позволят малко по-hard работа. Doing the glassware after having several hours of lectures is not fun at all, но все отнякъде трябва да се започне.

Учителият по English Comp направо го боготворя. Възрастен симпатяга е, много down-то-earth и забавен. Дискусиите в неговите часове ми напомнят за нашите дискусии в курса, като бих добавила, че тук съм малко по-разговорлива. Дори когато съм изморена или притеснена за изпит, тези дискусии ме отпускат. Върху едно есе работим поне една-две седмици, като междувременно му изпращаме е-мейл-и с отговори на въпроси върху това, което учим. Ха-ха-ха, и това ми напомня за теб и курса.

По математика учителят ми е дребен, симпатичен турчин и много му се кефя. Лекцията ни е в 9 сутринта и доста от класа са все още sleepy. За да ни накара да отговаря ме на въпросите му веднъж ни “подкупи” с шоколадови бонбони. Иначе по принцип непрекъсното ни дава една кутия с химикали и моливи, всеки да си вземе каквото поиска.

За учителя по Toning and Flexibility не мога да кажа много освен, че е много мила и готина. На няколко пъти ме пита как се справям с упражненията, трудно ли ми e, лесно ли ми е и пр.

Общо взето в Cottey се радвам на много personal attention от страна на учителите си. Много си се кефя на факта, че ми преподават international учители и че съм заобиколена от international students. Честно да ти кажа, American students here не ми допадат много-много, но това хич не ме бърка. Не съм дошла тук да ги харесвам, а за да уча и предполагам, че има какво да науча и от тези, които не харесвам. На моменти  разни хора ме ядосват с поведението си, но както Веси ми напомни, перфектни хора и места няма. Понякога се питам кой вятър ме довя в Cottey, но след това се сещам, че Cottey е само началото на всичко прекрасно, което ми предстои. Добре, че и Веси ми го напомня отвреме навреме като се засичаме в Skype. Много съм й благодарна на нея за опората, която ми даде първите дни и дори може би целия първи месец в Cottey. Благодарна съм и на теб, защото,ако не беше ти да ме насочиш, сега щях да зубря лекции в София или Пловдив и да се чудя къде е смисълът в това. Просто системата тук ми допада повече. Въпрос на вкус. Моят е добър и пак трябва да ти кажа Thank you for helping me realize what I want my education to be like. Признавам, че не бях от най-добрите ученици що се отнася до тестовете и темите за SAT, но това, което научих или по-скоро утвърдих за себе си по време на application process  много ми помогна, все още ми помага и ще продължи да ми помага занапред. И го пиша, защото го мисля, а не защото знам, че на вероятно ще го постнеш в блога си.

А, забравих за leadership програмата. Ходих в Kansas City Zoo на volunteering. Много забавно ми беше. Взех участие и на други activities, но за тях друг път ще ти пиша (все още не съм ги осмислила, но ще го направя в близкото бъдеще и тогава мога да ти пиша какво ново съм научила за себе си и за хората изобщо).

Така, приключвам, че малко се олях пак в писане. Много ще се радвам, ако успеем да се видим скоро. Аз си идвам за Коледа в БГ. Казвам БГ защото все още не знам къде ще съм точно (Хасково, Пловдив, Минерални бани или Левка), но може и да се засечем в Хасково. Много се бях затъжила за семейството ми и за Милена и Марияна, но намерих начин да се чувам с тях по Skype. Който търси, намира и вече бих казала, че няма нищо което да ми липсва тук, в Cottey. Е, отвреме навреме си се сдухвам заради обстановката (Невада не е най-прекрасното място в света), но след това се сещам защо съм тук : за да се забавлявам, докато уча, и да уча, докато се забавлявам, и, разбира се, за да се трансферна някъде (Brown ми е голямата мечта), но каквото сабя покаже.

Aйде стига толкова, че пак се олях. Всичко най най ти желая. Не знам кога пак ще ти пиша (днес по чудо намерих свободно време), но дано се видим скоро по коледно, новогодишно и прочие време. Успех ти желая и не се ядосвай много много с новия курс. Нали знаеш, че всеки следващ е все по-зле. Така е с учениците… не можеш да им го набиеш в главата, че всичко, което правят, го правят заради себе си.

P.С.: хе-хе-хе, видя ли как без да искам направих послание към всички следващи твои ученици? хехехе, запазена марка съм 😛 от мене все едни такива може да очакваш…

Bye, че трябва да вечерям (щеше да е хубаво да можех без храна, ама не мога:P )

Choosing a major: the Stamford test

I have just taken the Stamford test, offered on the UCAS website. It is based not on your personality traits but on your preferences and interests.

Initially it gives all test-takers the same questions, but later, when you have done the first page, it generates a special page for you to help you narrow down your choices.

As I am interested in too many areas, I was offered too many opportunities. Stamford suggested choices in the following subject areas:

Art/Craft
Psychology
Communication
International Studies
Politics Based
General Medical
Modern Languages
History of Art
Building/Architecture
Design Studies
Philosophy & Theology

It also suggested a very long list with specific courses. Every item was a link, leading to a list of couse opportunities in specific UK universities. For further details, you could check with specific universities.

If I were applying to university now, I would have either to give up most areas of interest to choose a single course or opt for the combined honours option. If that still felt rather confining, I would (1) choose to study in another country where liberal arts education is available, (2) choose a course / combined honors I am most attracted to and explore the other areas outside the university course – by reading books, taking up courses, etc., (3) take a year off to explore myself and the world (which might include taking stray university courses too).

I would have been happier if these links took me to related career profiles first, but as they don’t I can simply google for them 🙂

Interest based tests help you eliminate some areas you are not interested in, but they could also “help” you eliminate some areas that could be of interest to you if you had a realistic idea of them. They also does not account for your personality characteristics: you might be interested in a subject, but some related to it careers do not match your personality.

I suggest you take not only subject based tests but also personality tests.