Havva from NYC

#1

Привет Лид!!!

Честно да ти кажа лятото ми не е особено вълнуващо и нямам търпение да започне новия семестър вече. Работя си в същия офис, но сега ми дават доста проекти, с които да им помагам. Въпреки че работата е главно административна мисля, че научих много за това какво работодателите очакват от теб и съм много доволна. Пък и получих около 50% повишение на заплатата, благодарение на което зимата ще успея да си дойда. Ако не беше заради майка ми и още някои хора, нямаше да си дойда и зимната ваканция, но много се затъжих вече. Много исках да стажувам това лято, но не стана. Кандидатствах на едно място (журнал) и ме наеха, но като казах, че мога да ходя един път седмично поради работата си в офиса и се отметнаха. Не им се сърдя де 🙂 Има сума ти студенти, които  могат да отделят много повече време. Както и да е.

Също така и се преместих в нов апартамент. Изпокарахме се със съквартирантките и аз реших да си намеря друго жилище. Песимизмът им ми дойде малко в повече (не знам защо, но да мислиш, че нищо в света няма смисъл е много модерно сред студентите по изкуство, поне на тези, които аз попаднах). Докато си търсих квартира доста поопознах Бруклин поне. Сега живея в малка стая без прозорци, но мога да си плащам наема. Съквартирантите непрекъснато се менят, но в повечето случаи са ок.

Миналият семестър беше просто невероятен! Знам, че го казвам за всеки семестър, но този мисля, че беше различен. Може би по-вълнуващ. Вече се чувствам много по-комфортно да говоря в семинарите и успях да опозная някои от професорите си по-добре. В Lit Foundations, примерно, бяхме само 4 момичета и често продължавахме дискусиите след часа с професора. Имах и час по журналистика и преподавателката беше доста ексцентрична, но добра. Знаеше недостатъците на всеки един от нас и ни предизвикваше. Мен непрекъснато ме караше да се обаждам насам натам и да досаждам на хората. Доста некомфортно се чувствах, но накрая успях да си уредя интервю с един писател David Shields, който преди време е написал бестселър и сега промотираше новата си книга. Отидох на неговия book reading и след това се представих, а той нямаше представа коя съм. Агентът му явно не е сметнала за необходимо да му каже, че ще го интервюирам, тъй като статията нямаше да се публикува, а беше просто за училище. Накрая ми даде интервю и доста си поговорихме за литература. Не че е нещо много важно, но за мен си беше изпитание. След това като трябваше да пиша investigative piece и вече не ми беше толкова неудобно да говоря с непознати, дори полицаи, които се държаха грубо. Но най-любимия ми час беше този по философия (Ethics). Имаше адски много за писане, но ми беше приятно. Учихме няколко течения и след всяко едно трябваше да пишем experiential paper. Беше много забавно, защото трябваше да отделим един ден, в който да живеем по определените философски канони и наистина трябваше да изживеем деня по различен начин от обикновено. След това писахме как е минал денят ни, какво е било различно, дали сме се чувстали доволни, какво не ни е харесало в този тип философия и какви въпроси са изникнали. Малко звучи като групова терапия, но нямаше нищо общо. Обсъждахме ефектите и трудностите от академична гледна точка и все пак ако не можеш да приложиш философията на практика и да промениш нещо в себе си, то какъв е смисълът да четем и рецитираме Аристотел? Тези есета ми помогнаха да разбера и вникна в теориите много по-добре. След това давахме презентация пред класа и всички обсъждаха деня ти с философски термини… Странна работа, но много пък забавна.

Общо взето така мина семестърът. Надявам се и следващият да е така интересен. Ще вземам час по fiction writing, за който малко съм несигурна. Отдавна ми се искаше и си пиша тук таме, ама нищо сериозно. Въпреки това мисля, че ще е добре, защото и философия никога не бях учила (освен дискусиите в твоя курс, за които често се сещах в часа по Ethics, особено като говорихме за понятията правилно/ грешно), но се оказа страхотно и се справих страхотно. Този семестър ще разнищвам И.Кант.

При теб как са нещата? Още водиш ли курсовете? Как ти се отразява майчинството? Само щастие, надявам се?

Целувки,

Хава

***

#2

В стаята съм сама и това, че нямам прозорци е наистина нищо, като се има предвид, че живея в Ню Йорк. Никога не съм си и мислила,че най-небрежно ще подмятам да се поразходим в Сентрал Парк, защото ми е доскучало и ми се върви. Всеки ден се чувствам като късметлийка 🙂 и съм благодарна, че те имаше теб. Сигурно често го чуваш, но наистина промени живота ми 🙂

Колкото до стаята, хазяите ми дадоха едно нещо като климатик. Не знам точнно какво е, ама го пълниш с вода и има опция да изчиства и овлажнява въздуха. Лятото е нетърпимо горещо и ми беше адски трудно да заспивам, но вече се свърши. В началото като се преместих и ми беше много трудно да се събуждам, но вече свикнах. За мотивация сутрините си пусках Here Comes The Sun 🙂 Като се постопли времето, при всяка възможност си подрямвах в парка. Другата седмица ми пристига фотоапаратът и ще правя снимки.

За major обявих Literary Studies. Не знам, Лид, дали съм толкова неориентирана или какво, ама аз още не съм сигурна какво точно искам да правя, а вече трета година започвам. Просто часовете по литература и writing като цяло много ми допаднаха и се чувствах най-на място. Това е една от най-силните програми на Ланг и професорите са страхотни, което също повлия на решението ми. Даже мислех за Liberal Studies, ама нали съм си хасковлийче и реших, че е хубаво да имам специалност, колкото и обширна да е. Психологията засега си остава само страст 🙂

Urban Studies в Ланг я има като major така, че има доста класове. Много от класовете дори и да не са urban studies, пак се въртят около града. Също така и Ланг адски много се идентифицира с Ню Йорк. Някак си носим духа на града и свободата на града, за разлика от NYU, който е по-традиционен. А може би го казвам, защото ревнувам, че всички са чували за NYU, а нас само Ню Йоркчаните ни знаят. Да си призная, ако бях приета в NYU, въпреки престижа и всички други екстри, пак бих избрала Ланг. Май бая school spirit ми се е насъбрала 🙂

Кризата и на мен ми се отрази тази година. Както всяка година, Ланг пак увеличиха tuition-а, ама за разлика от минала година не ми увеличиха стипендията. Изненадах се, защото успехът ми е добър. Даже миналият семестър за пръв път беше 4.00. После го отдадох на на факта, че и те хората нямат пари. Сега и строят нов student center на 5то Авеню и общо взето много пари хвърлят там. Даже имаше статия в Ню Йорк Таймс за архитектурата на новата сграда. Те ми дават и екстра пари за учебници и т.н. ама тази година по-малко– около 500. Предостатъчно ми е, като се има предвид, че имам и подсигурена работа on-campus.

Като се сетиш, прати разказа на О-Хенри. Аз тъкмо привършвам една книга на Маркес и се чудех какво да започна. Ще видя дали има нещо на Jacobs в библиотеката. Всеки ден прекарвам 1 час в метрото, така че дори като ходя на училище, винаги имам време за странична литература. Толкова засега 🙂 А писмото, естествено, че може да го публикуваш 🙂